57249
champs morning HR

Разминаване в линии

01.04.2014

Крайности, ежедневие, спорни представи, неразбиране… делнично. Чаша, усмивка, очи, шепот. Начало на нощ или само начало. Свян, трепет, шум от вълнение позабравено, досега на съседната маса притихнало. Улици, разминаване в линии, лица, животи, минувачи, светлини. Спънати прагове  в нощната спешност на неизвестното. Търсене в мрака, погълнал на бялото смисълът, устни потрепващи в стих, недописан. Тиха мелодия, криволичеща. Късни  въздишки, пратени в края на пролетно равноденствие. Пропукани мисли, наперени бели цветчета в поле от необрани желания.  Да съм търсеща съм орисана, да съм светла, прозрачна и облачна. Да ухая на пролет, на кафе със канела, на щастие, на пътуване към неизвестното. Да посрещна лъчите като лека вълна, спяща в прегръдката на прибоя, топло докосване сутрин, когато денят се пробужда свенливо, отпуснато. Да съм боса по пясъка, да съм писък в крилото на чайка, изгубена, молеща бряг или просто бягаща с вятъра. Да съм вятърна, незагасена, без посока и време, само спомен за толкова много неща подредени в лавици от лятно безгрижие. Вкусни мигове, натежали от сладост по простора, надвесен над избелелите улички. Да съм даваща, имам само това, което съм дала и тогава съм истинска. Затова никога няма да съм оставена – до поискване.

 


Bookmark and Share Разминаване в линии