57249
spring_rain_by_proxile

Това, което търсиш, търси теб…

25.04.2014

И тази нощ небето тихо плака. И тази нощ, поредна, пред погледа на хиляди, угаснали звезди потърсих в спомена утеха. И тази нощ небето се превърна в извор, вода подгонена във тъмното, повлякла след себе си нощта. Сълзите й се стичаха унесено по клоните, облекли чиста,  пролетна премяна. Ръцете й обгръщаха в прегръдка вятъра, за да го спрат, да поговорят или просто да поспорят за техни си неща. Попиваха в земята топла, покрита с тънка пелена от спомени за разговори, прекъснати във нищото. Пълзяха сенките, докато мокреха прашни фасади, облегнали се на границата на тъмното с деня. И тази нощ небето се понесе в танц с водата, не беше само дъжд, така започна, а сетне се превърна в устрем. Затича по паважа, разбърка отраженията останали от дневните забързаности. Прескочи локвите, почака, за да го настигне отражението. Погали покривите, разроши люляка и оцвети в лилаво светлините поседнали в очакване, под уличните лампи. Подмина ме, не спря дори да ме погледне, не искаше да знае, как стоя в нощта и тихичко се уча да живея…


Bookmark and Share Това, което търсиш, търси теб…