57250
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Един ден само от думи

24.05.2014

Днес искам да спра, да затворя очи и да задържа дъхът си много дълго. Да се обърна навътре към себе си, защото никое пътуване не започва, ако не спреш и не си спомниш… Беше отдавна, дори не помня точно колко, а и думите сега са по-различни, несигурно кацнали по въжета оплели се в настоящето. Мисля си, кога за първи път се спрях в страниците плахо написани и някъде между редовете, без да търся, намерих себе си? Не беше отдавна, защото всеки текст е начало, което още не е започнало, пътуване без ясна цел, признание без прошка. Днес искам да се извиня на думите за толкова много неща:

Затова, че ги оставях сами в тъмното.

„Не ми се сърдете, че на прага на нощта ви изтривах от лицето си, че ви дописвах преди да съм ви преживяла, че се чупех, точно преди да съм цяла. Така се научих да се свивам във венец от неразцъфнали макове, преди отново да се изправя.“

Затова, че ги губя, забързана в непоискани обещания.

„Не ми се сърдете, че ви изтривам от живота си, когато е трудно да подредя дори стих от разхвърляни преживявания. Не търсите причина, защото ще потънете в море от невиждащи очи и грешни решения“.

Затова, че неведнъж съм ги заменяла.

„Не ми се сърдете, че в търсене на изгубени признания съм ви заменяла, а всъщност без дори да го съзнавам, просто съм ви изпращала, на някой следващ лист или вие сами сте си тръгвали, макар и не физически. Ако отново, някой ден си тръгнете, запазете ме някъде между страниците, там ми е топло, там ще съм себе си“.

Пиша, все още спряла, за да си спомня, че съм повече думи и емоция, отколко завършени текстове. Повече перо от птица, отколкото ято и повече вятър, отколкото смисъл. Затова днес искам да се извиня на думите, да седна тихо в края на поредната страница и да погледам танца на черно белите спомени. Днес мога да съм приятел с думите, а един ден и да се науча да пиша. Точно, преди животът ми да има нужда от това.

 


Bookmark and Share Един ден само от думи