57250
AFRICA.

Искам пак

04.05.2014

Искам пак да съм рохка земя, за да могат от мен да поникнат цветя.
Да направя букет от душата им и да пиша с листенца леко подхвърлени, точно преди в мислите ми да влезе вятърът.
Да нанижа в тънка въздишка по капка от аромата им и да напръскам с тях утрото, за да ухае на спомени.
Дълго време бях само скала и с морето деляхме небе и носталгия.
Чакахме птиците, за да ги разпитаме и да потърсим криле, да последваме полета.
Нямахме собствени, а забравените на пясъка не ни бяха по мярка.
Искам пак да те търся, да не съм те намерила, за мога да пиша за другата в мен.
Да говоря дълго със нея завита в одеяло, ушито от минало. Усукано от небесни коси и поръбено със звездна дантела, ръчно бродирана.
Да затварям очи и да знам, че съм само начало, за да има напред, бели листи и чакащи отговори.
Да изтривам на буквите смисълът и отново да те измислям.
Да съм възел от морски вълни или пяна събудена, неразплискана.
Да изговарям неизречени в изгрева истини или в залеза да рисувам измислици.
Искам пак да вървя, да изправям представи, да излизам от пътя.
Просто искам, отново да съм земя.

 

Раймон Депардон, снимка


Bookmark and Share Искам пак