57250
wreck3

Неизпратено

08.06.2014

Дали да ти пиша писмо?
Никое време, а аз водя дълги разговори наум, тихо седнала, по средата на живия град, леко объркана, сякаш чакам, всъщност просто попивам емоции.
Дали да ти пиша писмо, а дали да оставя в него сълзите, размазали смисълът в края на редовете.
Да избирам ли думи, които после да подредя или като струни, тънки в нощта, да ги оставя, просто да влязат в съня ти.
Дали да търся или да очаквам утеха, от студената страницата, пропита от бяло безсмислие, или с въздишка да срещна деня, преоблечена като празна луна, омотана в лилаво, увиснала на ръба, дето няма начало…
Щях да пиша и там да разкажа, колко пъти приседнала в края на настоящето, се опитвам да бъда жена, да не плача, да не помня, да не очаквам, да не познавам знаците, сложени на места нелогични.
Щях да започна да се уча, да съм студена и да гледам с насмешка на всичко това,
но знам, че отново ще съм наранена и тогава, ще съм ли жена?
Да се уча да не търся ръце, а сама да кръстосвам света, да пресичам, без карта, и миналото и настоящето, и в бъдещето да се промъквам на пръсти.
Да сънувам на светло, да започвам на чисто… и отново, за някой да бъда една!
Дали да ти пиша писмо или само насън да разкажа, за дъжда дето няма забрава и денят, в който тръгнах обратно. Да опиша ли в него минутите, часовете от нощта до пианото, в края на тихата улица. Със небе опаковано в целофанено лъскаво, дето ятото гони към бледорозовото на безкрая. Да напиша ли всичко това или просто да те измисля?

 

Kieran D. Murray, снимка
www.kierandmurray.com

 


Bookmark and Share Неизпратено