57250
Sea

Дъх върху огледалото

11.07.2014

Пясъчно сънени спомени стъпват в следите от минали вечери, докато слънцето търка очи, сплита коси и се подготвя за лятно пътуване. На няколко преки оттук, утрото раздава парченца надежда, завързани със синя, шифонена панделка. Натрошени мидени сърца се лепят по мокрите ми стъпала, за да започнат своето еднодневно приключение към неизвестното. Очите ми изморени от тичане по гладката сцена, на слънчеви зайчета и  кресливи чайки, се превръщат във въздъхнали мисли, оставили отпечатък по прозрачната повърхност, като дъх върху огледало.

Морето изглежда примирено, а това ми дава спокойствието на очакваното и предвидимото. Винаги е добре да знам какво има зад ъгъла, въпреки че в повечето случаи го пренебрегвам, умишлено. Липсата на граници може да бъде едновременно, толкова освобождаваща и по-стегната от примката на стар рибар, оставил лодката си на волята на вятъра. Мирис на юлско синьо и печал.

Морето може да е тъжно по две причини, когато всичко хубаво предстои или именно заради това. Сега мислите ми са поели в посока на тихи  ограничения, като текст, затворен върху бял лист хартия. Ясно очертаните граници на правоъгълно парче емоции се покриват с представата ми за границите на безграничното. Пиша писмо, за да не го изпратя, то само ще реши, кога да пристигне при нечий очаквания. Толкова пъти започвам, а лятото ще довърши, ще разроши буквите и ще ги усмихне. Така е с писмата, винаги стигат до този, който ги чака и той единствен може да ги прочете. Дотогава ще си играя със птиците, завързани с тънка връв за светлината на деня и ще затварям в буркани с винтови капачки светулки, за да ги пусна през зимата.  Забавно мечтание с вкус на сладко от зрели смокини и аромат на нацъфтели зукуми. Подредени думи, останали отвъд хоризонта на прозрачните граници, сълза напоила душата на самотния изгрев.

Въздушно лято и напиши писмо!

 


Bookmark and Share Дъх върху огледалото