Сиракуза. Разговори с Дионисий

Спокойно настояще

Ако религията е твоята стихия, няма ка да подминеш Пиаца Дуомо и огромната бяла катедрала в центъра на площада, защото всички улички водят натам. Тишина, спокойствие, страхопочитание, това са чувствата, които изпитваш прекрачвайки прага на тази сграда. Дълги коридори, високи колони, създадени сякаш на тях се крепи самото небе, светлини и прекрасни рисунки. Можеш да се отпуснеш на дървена пейка и да прекараш часове в разговор със себе си. Мирзмата на старо дърво се смесва с хладната ласка на камъка, хората пристъпват тихо в полумрака и се покланят леко пред образите на различни светци.

Навън на огромният площад са подредени една до друга и администравните сгради и внушителни частни постройки, а пред тях като суетни годпожици се мъдрят  масички с бели покривки и вази с червени мушката. Само някои от кафенетата са  отворени на обяд, защото тук както и в почти цяла Италия животът започва след 17 часа.

Оттам можеш да се отправиш в посока пристанището където те очакват съвсем други емоции. Красиви бели яхти бавно се полюшват в танц върху вълните на морето, кокетни ресторантчета с вкусни морски ястия и прекрасна гледка към отсрещния бряг. Алеята край морето завършва с внушителна крепост от бял камък, кацнала като огромна бяла чайка на фона на синьото море.

Всичко е като декор от филм. Но не този за жестоки мафиоти и опечалени вдовици покрити с черна тафта, който всички пристигнали в Сиракуза очакват да видят, а друг – малко романтичен, малко меланхоличен, но многоопластов и незабравим.

Елеонора Гаджева, текст и снимки