За опрощение на душата
29.07.2014Въпреки всичко или именно, поради това че хората се привързват към красиви тела, с надеждата, че ще открият в тях отдавна изгубени, красиви души.
„Дългото пътуване обещаваше да е също толкова тежко и тромаво, като сакат старец оставен на произвола на прашния път. Че кой в наши дни търси красотата на човешката душа. Дали отдавна не е произнесена присъдата в полза на видимото и съсухрено от опити да се хареса – телесно. Опит след опит, хиляди лица и разминавания, имам чувството че изчезвам, на път съм да се предам.”
Художникът остави писалката и повдигна дантелената завеса, денят доволно се препичаше, далеч от грижите на хората. През годините се беше научил да се пази от другите, дотам, че прекарваше почти цялото си време затворен в скромен апартамент, на последния етаж на стара, каменна сграда, пълна с досадни съседи, водещи безсмислени разговори със също толкова досадните си котки. Тук всичко изглеждаше изморено, прашасалите мебели покрити с кафява дамаска, дървените шкафове с техните увехтели дантелени покривки, книгите със заключени споделени съдби и портретите. Така живееше заобиколен от лицата, на тези които вече не искаха да го познават.
Стените отдавна загубили свежестта на прасковеното бяха скрили очакванията си с безброй портрети, малки, големи, в дървени рамки превърнали се в дом на дървояди. Мъже, жени, деца, заможни, бедни, млади и недотам… или поне това, което беше останало от изброените. Защо му трябваше да се захваща. Търсенето на красивата душа се беше превърнало в идея-фикс за художника, точно както лятото, търси хладните стъпки на есента по мокрия пясък или заблуден странник мъждукащата светлина на подслон. Защо красиви отвън, хората все повече погрозняваха отвътре, защо рисувайки своите портрети, с единствената мисъл да покаже най-свежите, меки и топли черти в лицето на младо, свенливо момиче или възрастният и уважаван собственик на кварталната бакалница, върху платното се появяваха изкривените физиономии на уродливи, пъпчиви и изцъклени от злоба, хора. Всички те до един убедени в красотата на своето вътрешно съдържание. Взискателни към живота и околните, прилежно снизходителни към себе си.
Колкото и да се опитваше да нарисува само и единствено това, което вижда, резултата оставаше един и същ. Силно белосани и гротескно изкривени хора, с твърде нелицеприятни остатъци от криворазбран морал или лепкави петна от забравена човечност се хилеха от стените. Размазани опити на гордост и достойнство. Все хора полагащи огромни грижи да изглеждат добре и красиви. Подлагащи се на всяка последна нашумяла процедура заможни дами, висяха недоумяващо, като клоуни попаднали на грешното детско парти, с огромна брадавица вместо червен нос. Може ли красива опаковка да дели едно тяло с грозна душа?
За опрощение на душата