57249
Sea

Изключено време

13.08.2014

Влюбих се в стъпките оставени от времето, пред прага на дома от цветни спомени. Научих се да ги познавам, а те да стигат все до този праг. Седя удобно сгушена в стол изплетен от тръстикови посоки. Облечена в дантелено очакване, родено в емоции от нежно бяла пяна. Прохладно е и пясъчно мечтателно. Дали да тръгвам или да остана на брега за дълго. Решавам спора с настоящето, като дете. Подхвърлям мислена монета и без да се обръщам знам, че ще остана. Имам недовършен разговор с едно море, полегнало под пухкавите облаци, надвикващо се с птиците, съблечено от пръстите на вятъра, оставено само на плажа.

Разхвърляно е. Подреждам очевидното, за да не пропусна – път, море и време. Пътят не е нищо друго освен любовен танц на чайка с хоризонта. Започва там, където свършва досадното трополене на делничното и никога не знам къде е краят.

От списъка, остана времето. Изгубих време да те търся, преди да разбера, че в търсенето трябват двама. След това, полека се влюбих във времето, когато те няма. В ситните пясъчни минути, разпилени нахално от бриза. В тишината, нехаещо подпряна на уличната лампа, загледана във лодките. Влюбих се в спокойните отрязъци, когато съм сама. Затова избирам времето, което не отива никъде, не гони срокове, не ме събужда посреднощ, за да те търсим. Нямам спор и с оставащото време, но за да е сигурно, ще го изключа, до следващия разговор с морето и със себе си, до следващия бриз на вятъра…


Bookmark and Share Изключено време