57249
Ezeroto

Катурнат свят

29.08.2014

Знам, че точно сега, чуваш смехът на звездите, докато къпят коси в огледалната повърхност на нощното езеро.
Ти знаеш, че в същото време, аз гледам нагоре и търся съня си, забравен сред тъжна мелодия от пухкави ноти.
Усещаш ли пулсът ми, затичан в нощта, преди бурята, тихо е, някак притеснително тихо.  
Ще отмине, повтарям си, и тази буря ще свърши. Ще остави след себе си, само чиста роса и разплакано утро.
То ще ме чака с чаша топло кафе, приседнало в края на кея.

Знам, че точно сега, заключваш щъркели, виещи ято в обратна посока на топлото, вече отминало лято.
Ти знаеш, че гоня светулки в тревата, когато денят си отдъхва и спуска завеса изплетена в синьо.
Всичко пак се повтаря. Отлитащо, питащо, лятно…
Знам, че лодката вързана здраво на пристана, ще остане в разговор с някого, докато дойде редът й да плава.  
Затова само гледам и не смея да дишам, за да не събудя приспаното езеро.

Така съм добре. Спокойна, усмихната, пишеща, бавна, нехайна…
Така и светът , все пак ще остане в хармония, няма да се катурне, поне не сега, след това ще му мисля.

Снимка от автора


Bookmark and Share Катурнат свят