57250
summer-evening-105161

Наместени мисли

01.08.2014

Утрото жужеше, приятно монотонно, почти мълчаливо в унисон със събуждащата се планина. Росата ухаеше на наивно лято, на билки и завръщане. В ниското рошавото село бързаше за среща с юлското безгрижие. Закачливото подрънкване на хлопки танцуваше плавно, с гласовете от съседните дворове, после тичаше по баирите и се връщаше, за да си отдъхне под камбанарията на малката, бяла църква. Нищо не се е променило, а дори да беше, за мен тук всичко си остава същото, грижливо завито в мъгла от носталгия, разговори, звуци, истории. Отпуснах пръсти по чашата с ароматно кафе, за да усетя топлината й, подейства ми събуждащо. Понаместих бавно и лениво мисли, докато безуспешно се опитвах да откъсна поглед от съседния хълм. Винаги е необяснимо трудно да дръпна сетивата си от приковащата природа, тук всичко е някак магическо, нереално – строгото зелено на боровете, мекото жълто на слънцето, носталгичното сиво на покривите и дуварите, сочното червено на плодните дръвчета. Място, в което преди години оставих парченце от сърцето си и винаги, когато искам отново да се събера, да съм предишна, цяла и завършена, идвам тук, за да си го взема. Пак ще ти говоря за завръщане, за неописуемото тръпчиво и гъделичкащо усещане да се почувстваш в прегръдката на спомени, познати предмети и в уюта на криволичещи пътища, опасани в къпиново стипчиво. Сега и времето е такова завръщащо, а и настроението ми.

Покланям се на публиката и се отдръпвам от ролите, които цяла година гонят съня ми. Изтривам написаното на ръка, върху чужди страници, затварям плановете в специално направена кутия, с твърдо дъно и декоративен катинар и се потапям в познатото. Това, което винаги е там и ме чака. Без условия, без да ме съди или да изисква, просто защото ме обича такава каквато съм. Предавам му се, потъвам бавно и се нося лека като пеперудено крило, преди да затанцувам на пръсти със събуденото утро.

 


Bookmark and Share Наместени мисли