Котор. Игра на криеница с времето

Този град е роден от дългата и преминала през времето любов, на морето със скалата. Затова и днес продължава влюбено да се оглежда в сините, прозрачни води на Которския залив, спокоен за старините си, зад дебелите, покрити с плесен стени. Записал своята история в дебелата книга на миналото, с единствената цел, да възпее красотата си.

Опакован в история

Сега разгръщайки прашните страници, ще прочетете за истории свързани с безстрашни рицари и техните красиви любови. Тънки като рибарски мрежи, разкази на стари моряци и омайни търговци, ще ви пренесат в едно романтично, малко напукано от годините, с аромат на море и цъфнали магнолии, време.

Постлал снага в дъното на най-южния фиорд на Европа, Котор е добре съхранен средновековен град. Останал почти непокътнат от ХV в. насам, когато предава ключа си на венецианците и така, под властта на републиката и защитен от католическите войски, избягва османското завоевание. От 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО, заради богатото си културно-историческо наследство. Безспорно най-впечатляващи са крепостните стени на града, които респектират, докато бавно пълзят по отвесните склонове на хълма Св. Иван и със своите 20 м височина и 10 м дебелина, стигайки до върха на билото, защитавайки Котор от север. Тази каменна опаковка, нарежда Котор до градовете с едни от дни от най-добре запазените крепостни зидове в Европа, в същата класация са Дубровник и Йорк.

Опърлен от априлското слънце, Котор ме хвана и току-що прекрачила тежката градска порта ме поведе из лабиринт от улици, стълби, катерещи се в забързани посоки. Криволичещи сред мирис на влага и чисто пране. Котор е малък, но идеята да се построи като лабиринт, за да може по-лесно да се отбранява, изисква от пътешественика повече време, за да надникне във всяко малко магазинче за сувенири или галерия. Да обходи, улици, църкви, забележителности и накрая да поседне изморен под листата на цъфнала магнолия за силно кафе и сладкиш.