57250
6928

Преносители на облачност

24.09.2014

Разхождам се бавно по криволичещата нагоре алея. Денят ме приема в покоите си. Усещам се, свежа, сигурна, топла, отпусната, като есенна ласка. Загърната в меката прегръдка на виолетов шал, обута в зелени гумени ботуши, крачейки по килим от отронени спомени. Лъчите на септемврийското топло пробиват мъглата и чертаят забавни линии, следвам посокaта им и се усмихвам на играта, която сама започнах. Мълчаливо разговорям с мислите на хората. Заглеждам се в блуждаещите им погледи, които бързо отместват,  от страх да не бъдат разкрити. Отнасят тайните със себе си, затворени в плътни пъшкули от предразсъдъци. Разминавам се с минувачи. Забързани, крачещи в надпредвара с тиктакащото време. Докосвам мислите им. Отнесени, дори щастливи, оплитат се в тънките, блещукащи паяжини, после се скриват някъде в мокрите листа на есента, като разбъркват, привидно подредената картина. Усещам се като част от общото, от притихналата въздишка на отиваща си любов, от недоволството на ежедневието,  тъгата от загубата, споделеното щастие. Завързвам своите мисли с техните на малки възелчета и се оплитам в тънките им нишки, превръщам ги в общи. Дори да не познавам хората, с които се разминавам един-единствен път в живота си, усещането, че за почти незабележимата частица от време съм станала част от света на съвсем напознат, е вълнуваща. Пренесла съм своите мисли на негова територия и безмълвно, дори доволно съм приела неговите. Превърнала съм се в преносител, за съжаление, на облачност и мрачни въздишки.

Колко пъти оплитайки невидими мисли с минувач сме помислили нещо топло, или смешно, или по-детски разрошено и наивно. По-често сме срещали погледи сърдити, на себе си, на времето, на настоящето и бъдещето, на подранилата есен или на закъснялата…


Bookmark and Share Преносители на облачност