56584
IMG_20141011_202151

Спомени в бъдеще време

13.10.2014

Денят потъна бавно в мек килим от шарен листопад. Изпрати залеза и легна върху постеля от ухаещи на прецъфтяла мащерка срещи. Наситената дреха на есента се сплете в аромат от топла вечер и песните на сънени птици. В далечината се провикна кукумявка, нощта приглади гънките на планината и разбърка треперещите светлини на скритото в боровете селце. Есенно, време за спомени и преподреждане на летни разговори.

Обърнах са назад, за да прегледам вече случилото се, да се сбогувам с лятото и да  тръгна някъде окъпана във топли цветове, да преживея летните завръщания, да се смиря пред есента.

…Лятото ме кара да се движа, да преминавам през състояния, материи, послания. Лятото ме  променя, прави ме пясъчна, попивам сълзи от щастие и покривам ненужните разговори…

Това лято бях различна, нетипична, спокойна. Тичах боса в поле от роса и надежди. Потъвах, изгубена в тъмнозеленото на гората, а след това се гмурках в тюркоазени заливи, летях, катерих се, плавах, усмихвах се на утрото край езерото и изпращах  залеза, приседнала на скалите. Откривах нови места, препрочитах себе си, разглеждах снимки, запечатали минало и пишех дълги писма, които не изпращах. Запознавах се с хора, които не харесвах и харесвах други, с които никога не се срещнах. Пресичах граници. От видимите нямам спомен, а пък невидимите ще сънувам още дълго. Събирах разпилени парченца от себе си, на място, където летата никога не свършат, а зимата е само пукот на дърва и аромат на топъл хляб. Изключвах времето, откривах тишината нехаещо подпряна на уличната лампа, загледана във лодките. Така изпратих лятото, завързах дните на безбрежност и безвремие в дълбок сламен чувал, обточен с цветна панделка, изплетена на една кука. Сбогувах се.

Снимка, от автора

 


Bookmark and Share Спомени в бъдеще време