56584
2014-04-05 13.21.21

Събудени сънища

28.10.2014

Избирам да съм силует на разсъмване, за да хвана нощта за ръка и да тичам с нея по мокрия, сив калдъръм, без посока.
Да съм мирис на есен, непоканен пристигнал с южняка, за да роши короните на дърветата. Да съм шарен килим изтъкан от невидими нишки вплели преди и сега. Да съм вик премълчан в тишината, да заспивам с изгрева и сънена да пресичам плътната граница на светлината. Да съм само сълза неизплакана или водопад от неизречени спомени. Да съм скъсана струна, в края на нотния лист, да сънувам с широко отворени в тъмното зеници.
Да броя наобратно звездите, когато ги няма и да мисля желания под звездопад от възможности.
Да говоря без думи и да пиша без букви, макар че най-много обичам самотата на думите и ненаписани в мислите текстове. Искам да събуждам луната, всеки път щом се скрие зад хълма, за да знам, че никъде не отива.
Избирам, сама да избирам, да пътувам встрани от утъпкани пътища и измачкани карти, да се спирам преди да пристигна и да тръгвам без обещания.  Да сънувам, когато поискам, за да виждам реалното в сънища.
Да редя броеници от разговори без да търся смисъл или причина.
Да отварям очи, без да знам сега ли сънувам или преди.
Един ден ще се събудя или ще заспя.

Снимка, от автора


Bookmark and Share Събудени сънища