56584
img_0118

Срещу стената

09.11.2014

Срещата ми с разрушената Берлинска стена не беше толкова епично-драматична, както предварително я преживявах в мислите си. Представях си я като една от онези срещи, след които нещо в мен, завинаги се променя, преобръща представите ми за невъзможното възможно, или преживяното задълго ме държи в студената си хватка.

Денят пред мен се очертаваше сив и бездиханен. Задръстен от бензиновите изпарения и монотонността на повтарящо се ежедневие. Един от дните, в които сутрините ухаят на топъл кроасан и силно кафе, а на мен ми се иска да съм у дома в уюта на познати мисли и разхвърляни планове. Вървях по гладкия тротоар между надвесили телата си дишащи тежко сгради. Пуфтенето на колоездачите се сливаше с останалите звуци от събуден град, далечен, безразличен и забързан. Докато се разминавах с откъснати от мислите им хора, облечени в ярките цветове на есента, подреждах предстоящото не просто, като пъзел от парчета бетон, а като ненаписаното послание на „стената“ – изключвай и разделяй. Заключвай спомени, емоции и надежди и ограждай своето, като единствено.

Бях чела, че дори създателите на стени, отричайки се от своите творения предпочитат да ги наричат „огради“ или изобщо да не използват наименования. По тази причина и източногерманското правителство забранило на жителите на Източен Берлин да използват израза „Берлинска стена“ и настоявали да се нарича „антифашистко защитно укрепление“.

Защита от отхвърлените възможности и пластовете полепнала върху лицата им омраза. Защита от нарочни врагове и затрити животи, превърнати в сенки на отминали своеволия. Така прибрах в съзнанието си тази среща с нарисувани останки от присвоени правомощия. От едната страна стена от злоба и смърт, а от другата спомени за пречупен дух на стотиците опитали се да я преминат. Стоях пред „стената“ – отчупени парчета безмълвен бетон и гонех в съзнанието си мислите. Ние сме устроени така и винаги, така ще бъде, при срещата със стена да търсим начин да я прескочим, да се промушим под нея, да я преодолеем, докато се изморим достатъчно и имаме сили единствено да я разрушим.

Така е с видимите стени, а как се справяме с невидимите? Дали ще разрушим стените в нас или дори при падането и на последната фактическа стена, ще продължим да изграждаме по страшните и неразрушими, в мислите, зазидали несъществуващи страхове от непознатото.

Снимка: Част от графит върху Берлинската стена


Bookmark and Share Срещу стената