56584
1082135375

Да се превърна в смисъл

16.12.2014

Вчера, както обикновено, утрото ме намери, докато пиех кафе и пишех върху малко, бяло листче, първото попаднало пред погледа ми. Доволно, че върху крехката му структура ще се отбележи, нещо важно и ще даде смисъл на съществуването му, не помръдваше, за да не пропусне момента. Дали да го разочаровам, като напиша единствено думите, които танцуват с мислите ми, на нежната мелодия носеща се из стаята?
Бях толкова вглъбена в танца, сякаш се притеснявах да не объркам стъпките.
Всеки ден е време за начало, повтарях, а до края на този нов ден, все така не успявах да науча новите стъпки.
Така унесена в мелодията на собственото си съзнание, залепнала за днешното, като снежинка по гладката повърхност на прозореца, продължавах да подреждам предстоящите условности, грижливо и с внимание, като за последно.
Страхувах ли се да напиша, това което искам да напиша, за да не се разочаровам? Да кажа, това което искам да кажа, от притеснение, че е маловажно и безразличното отношение, премигващо върху лицето на събеседника ми ще изразява това, което очаквам. Страх ме е да не бъда отхвърлена, защото преди време отхвърлих себе си. Страхувам се да се превърна в смисъл, защото когато остана сама, там няма да има никой. Написах това, което мисля и не измислих нищо, което да напиша. Предадох смисъл на празния лист хартия и изгубих смисъла, някъде по средата, значи е време за начало.

 

 


Bookmark and Share Да се превърна в смисъл