Събрано в година
29.12.2014Южнякът влачеше тромави облаци и избутваше зимното утро в края на снежната планина. Мотаеше нишки от ледено придахание и завързваше фльонги на разсъблечените в двора овошки. Протягаше неприлично дългите си пръсти и рисуваше дантелена въздишка по прозорците. Дърветата в камината пукаха доволно, облечени в празнично огнено. Дъхът на Южняка изсвистя по безлюдната улица, замете вчерашните следи и само с един, почти невидим, замах вкамени приседналата на дувара стара година. Остави я безмълвна, увита във вълнен шал и разпилени в очакване мисли. Гледах през фините завъртулки по стъклото, като през мрежа оплетени спомени. Една година застинала на камъните под преоблечената в бяло дива круша. Завъртах се в отминали моменти и минавах на пръсти през близки и далечни мигове. Докоснах недоносената есен окъпана във плодови ухания. Загледах се в пурпурно презрелите залези, почиващи в сянката на вековни дървета. Доливах чашата със сок от хладно утро и бисерни капки лятна носталгия. Стаята се изпълни с аромат на неразпукани спомени. Снегът се скри между керемидите, прострените думи висяха по замръзналите жици, като припаднали снежинки. Изтичах навън пред погледа на настоящето. Разрових с ръце измамното бяло, затрупало влагата в черната почва и превърнах мечтите си в ранни кокичета.
Събрано в година