56584
5643020348_8921b8d611_z

Вчера, след утре

07.12.2014

 

Здравей …,

Когато четеш моите мисли, вече ще е вчера и умореното от гоненица със себе си време, ще е свършило куп маловажни и няколко по-важни неща. Ще е прочело това, което още не съм написала, ще е пренаписало други няколко текста, които никога няма да са напълно готови за публикувае и ще е вечеряло с храна, която още не е приготвена. След това ще е провело разговор, чийто край отдавна знае и изморено от непреживяното, ще е затворило очи, за да си представи какво е, ако не заспи.

Всъщност, на пръв прочит объркано, това е най-подреденото писмо, което съм писала, защото ти знаеш всяка дума, преди да я сложа в редицата, заедно с другите. Това ми позволява да не търся навсякъде смисълът, непременно. Благодаря за този лабиринт, в който ме вкара, за да се изгубя, тичайки в разни посоки, подгонена от собствените си стъпки. Благодаря ти, за възможността да се преживея, толкова плаха и неуверена. Защото какво е разкриването, ако не опит да се преразгледаш, да се извадиш от удобните обувки на настоящето и да предвидиш следващите си сънени и разрошени главоблъсканици. Да се облечеш в кожата, на някой друг, защото твоята собствена, вече е тясна или дотам изтъняла, че прозира плътта ти, недокосната от утрешните прегрешения. Чета твоите въпроси и знам отговорите, дори на незададените, защото те дълго са ме будили в нощите и след това бързо са приспивали всичките ми съмнения. Ти също вече знаеш отговорите, научи ги, преди да започне това пътешествие, затова избра да го направим заедно. За да си спестим дългите разговори и да се открием в тишината на стъпките.

Позволих ти да докоснеш душата ми, но ти вече го беше направил. Беше утре, не помниш ли?

 


Bookmark and Share Вчера, след утре