Потсдам. Безгрижие в кралските градини

Различно е очарованието на градовете извън туристическият сезон. Времето без тълпи от туристи с фотоапарати, нахлупени шапки с козирки, обемисти раници и сгънати на няколко части карти, намачкани пътеводители. Улиците са тихи, ежедневно спокойни, сградите отпуснали тежките си каменни тела.

По кокетните павирани улички в центъра на Потсдам се разхождат усмихнати и доволни хора, увити в дебели плетени шалове. От кафенетата с красиви дантелени завеси на прозорците, се носи аромат на топло какао и току-що изпечени кифлички. Под газените печки са се настанили продавачи на греяно вино и щолен с канела. Подходящо време за разходка из един от най-романтичните градове в Германия.

От пожълтелите страници на историята

Днешните обитатели на Потсдам живеят в пълна хармония с големите събития, случили се в техния град. Създаден, някъде през X век на мястото на малко селце, дълго време Потсдам е бил със статут на спокоен търговски град с население около 2 000 души, докато тридесетгодишната война (1618-1648) не променила това мирно и уютно място, завинаги. Тогава епидемиите, гладът и мизерията се настанили на мястото на безгрижния живот и веселите неделни вечери на площада. Едва успял да се възстанови през 1713 година, за Потсдам отново настъпили тежки времена. Съдбата му била определена в момента, в който бил избран за резиденция на Фридрих Вилхелм I, принц на Бранденбург. Бил създаден нов град, който трябвало да отговаря на изискванията на армията, построени били казарми и всичко в тихото, дори скучно градче било подчинено на изграждането на една силна армия. Едва през 1744 година синът на Фридрих I решава да придаде нов смисъл на градския живот като поставя началото на строежа на парка и двореца Сан Суси. Потсдам се превръща в любимо място за отдих на кралското семейство. Оттук идва и името на двореца, което от френски означава „без грижи“.