63934

Йерусалим. Там, където търсех себе си

За времето и вярата

Началото на моето пътуване през времето и вярата, беше в ранните часове на деня и започна от Лъвската порта. Сред количките на продавачи на халва и чакащите маршрутни таксита, забрадени в черно жени. Между подвикванията на търговците и смеха на момичета, сутринта се преобрази в предчувствие за нещо непознато, очакващо ме зад стените на Йерусалим. Втората „спирка“ по Виа Долороса, според описанието е там, където Христос бил бичуван и наказан за делата си. Там където понесъл кръста на раменете си по пътя на човешкото избавление. Сега, по тази постлана с бял камък улица се разминават хора от всички религии и народности, чува се звън на камбани, песента на мюезина от близката джамия и шума от увеличаващо се множество. Пролетното слънце нежно гали стените на францисканския манастир, в очакване на следващата молитва.

Няколко метра по надолу, на мястото, където Иисус за първи път пада под тежестта на кръста се издига малка, бяла църква, а глъчката от улицата изчезва попила в стените на храма. Тихо и хладно, почти нереално е в обятията на храма. Оттам през коридор се стига до четвъртата „спирка“ – църквата „Дева Мария“, там където е срещата на Божия син със Света Богородица. Продължавам по пътя все повече погълната от мисли за случилото се преди повече от две хиляди години и времето, в което днес пренасяме историята. На следващата „спирка“, според преданието Симон Киринеец е помогнал на Исус да носи кръста. Днес на това място пътят се стеснява и започва да се изкачва нагоре към арабския квартал. Докато докосвах студения камък си спомних, че преди време бях чела, че „да си християнин означава да си Симон Киринеец“ и още „ние принадлежим на Иисус, когато носим кръста заедно с него. Иначе тръгваме по път, който изглежда добър, но не е истински“. Сега тези думи прошепнати на мястото, където Симон е влязъл в историята, имаха съвсем друг смисъл.

1 2 3

Bookmark and Share Йерусалим. Там, където търсех себе си