63934

Йерусалим. Там, където търсех себе си

Денят отива към пладне, докато търся мястото, където Вероника (обявена за светица) попила потта и кръвта от лицето на Христос. На кръстопътя между магазини за сувенири и продавачи на локум и медни джезвета е седмата „спирка“ и показва, къде Спасителят за втори път е паднал носейки на раменете си кръста. Продължавам изкачването си по „Пътя на страданието“, за да премина и през осмата „спирка“, отбелязана с кръст на стените на гръцкия православен манастир „Свети Хараламбос“. Там, където Иисус спира, за да утеши няколко жени дошли да го оплакват. До мен достига аромат на вкусни фалафели и току що изпечен хляб, време за обяд.
На отбелязаната като девета „спирка“ Христос пада за трети път съпровождан от множеството нагоре към мястото, където свършва земният Му път. Останалите спирки са на хълма Голгота, в двора пред Храма на Божи гроб. Тринадесетата спирка е камъка на помазването, там където тялото на Иисус е помазано с масла и увито в плащеница. Точно срещу вратата на църквата, около студеният камък са коленичили жени и мъже с отпуснати в молитва глави. Тълпата е притихнала в очакване на една от много служби, в рамките на Страстната седмица. Последната четиринадесета „спирка“ от пътя на покланника е гробницата и параклиса под нея. Приглушена светлина, мирис на тамян и изгорели свещи, шепот на молитви. Там, където свършва пътят на Христос и започва търсенето на смисъла за всеки човек.

Описанието на Кръстния път е записано за първи път в края на XIII век от доминиканския мисионер Риколдо да Монтекроче и е установен през XIV век от францискански монаси, а днес това е единствената възможност да се спомниш за жертвата на Спасителя, да се поклониш и да потърсиш смисълът вътре в себе си.

Елеонора Гаджева, текст
Снимки от автора

1 2 3

Bookmark and Share Йерусалим. Там, където търсех себе си