Сложих ли точка?

15.04.2015

Кое време е? Не питам, просто усещам. Чакащото време ли е или нетърпеливо, препускащото към преоблечената в пролет носталгия. Там където светлината се разтваря в цветове, за да се влее в лятото. Днес времето е повече напомнящо на вкус и слънчево на мирис. Любимото ми.
Дойде, за да ми напомни, че нямам време. Нямам време, за да спирам и да се връщам, да се опитвам да приемам хората до себе си по правилния начин и да ги губя без да напускат мислите ми. Да се науча без да прескачам уроци. Да завържа с панделка още една мечта, за да помня, че е част от наниза с мъдрости, предназначен за далечното утре.
Да не очаквам.
Да оставам сама, когато всеки се блъска в собствените си граници. Трябва ли да загубя, за да започна да имам правилно. Трябва ли да се дръпна, за да се засиля, да отскоча, да се погледна и да разбера, че се съдържам единствено в себе си.
Днес е един от онези дни, в които не дишам, за да не изляза от обвивката, която ме пази от болката. Днес съм само мисли и спомени.
Днес съм път и предчувствие, затова прибирам в пътната чанта сгънатото на две сърце, грабвам ключа от колата и тръгвам. Време за път. Обичам пътят и го обичам толкова, че понякога не усещам как той е стъпил върху мен, а не обратното. Тръгвам, за да намеря това, което имам и да запомня всичко, което отдавна съм забравила. Сложих ли точка или просто смених реда и страницата на въздишката, започнах да дишам.
 

Сложих ли точка?