Мълчаливо
25.06.2015Мълчание изплетено от вик и вик изпреден във мълчание…
Небе облечено в индигово, игра на мисли, тишина и зов,
изтръгнато от ежедневното пристрастие.
Листо на детелина, лято и неизпълнено обещание.
Очите ми тъкат и сучат нишки, пелинови треви,
ухание на медна пита, жужене, слънце и мълчание.
Трепет от откъснато крило на пеперуда,
думите притихнали в крайчето на устните,
отнесено слушат, за да не пропуснат още едно разминаване,
къде останаха мислите и кога се случи нашето безвремие.
Краката ми заровени в роса от самодивски сълзи,
ръцете ми преплетени във спомени.
Едно повтаряне на неутешимост и сън след неизбежно придихание.
Объркано желание – мълчание…
Мълчаливо