61280

Eв – артистката от клана Кюри

Всъщност Ев се прочува с биографията на майка си след нейната смърт.

Тя прави големи усилия да представи обективно публикуваната през 1937 г. биография. Среща се с много хора, прави проучвания за живота на майка си. Но въпреки това историята е в известна степен подсладена. В книгата изглежда всичко е позитивно, а мисля че не е било точно така. Ев дава на света биографията, която той е искал да получи. Това обаче е забележителна творба по много причини, но най-вече заради посланието в онези години към много млади момичета замислили се за бъдещето си.

Как се променя животът й след смъртта на нейната майка?

Дотогава Ев винаги е била близо до майка си. След това й се налага да преориентира живота си. Тя изнася серия конференции за историята на семейството си. След избухването на Втората световна война отново дава конференции в Щатите, но този път в защита на демокрациите озовали се във военния конфликт. Списание Time я слага на корицата си. Ев става военен кореспондент, работи за BBC. Тя пропътува над 60 000 километра по цял свят. Всички нейни хроники започват с фразата „Ев Кюри казва“, което се превръща в запазена марка за достоверност. По-късно се записва и във френската войска. След края на войната продължава да е журналистка. През 1954 г. се запознава с американския дипломат Хенри Ричардсън Лабуис, с когото се женят в САЩ. Той има дъщеря от предишен брак. Хенри е посланик в Гърция, а после до 1979 г. е изпълнителен директор на УНИЦЕФ. Когато през 1965 г. получава нобеловата награда за мир от името на институцията, това е и намигване на историята към самата Ев. Тя често се шегуваше, че в семейството й всички получават Нобелова награда с изключение на нея. Но ето че наградата стига до нея в ролята й на първа дама на УНИЦЕФ.

Как си спомняте гостуванията при Ев и Хенри?

Всяка сутрин се събирахме на закуска към 8 ч. сутринта. Ев се появяваше гримирана, облечена с дълъг кафтан, носеше своя тефтер и вестник „Ню Йорк Таймс“. Вече си беше направила гимнастиката и си беше взела душ. С Хенри обсъждаха програмата за деня. Ев отваряше вестника и започваше да коментира, подчертаваше със синьо и червено, за да може Хенри да се информира по-бързо и лесно. Говорехме за всичко, за политика, изкуство, концерти, изложби. Към 8,40 ч. Хари отиваше на работа, а ние с Ев сядахме в салона, бъбрехме за семействата ни, за проектите и плановете ни. Към 10,30 ч. пристигаше пощата и тя сядаше да чете. В 13 ч. обядвахме и следобед се разхождахме из града, понякога ходехме по магазини. Тя обожаваше да се разхожда, винаги завършвахме в Сентръл парк. Ев беше много енергична, много години минаха, преди да се съгласи да се подпре на ръката ми по време на разходка.

Кой е любимият Ви спомен за Ев Кюри?

Ев обожаваше физическите упражнения във всичките им форми, но най-вече плуването. Плуваше великолепно. Приятелството ми с Ев и Хенри до голяма степен се дължеше и на общата ни страст към плуването. Понякога Ев ме канеше на пътувания, по време на които практикувахме различни спортове. Вечер отивахме в стаите си изтощени от гимнастика, плуване, разходки. Хапвахме портокали, говорехме до късно за всичко и за нищо. Смеехме се като ученички, мисля че в тези мигове се докоснах до Ев каквато малко хора някога са познавали. Усещах я освободена от всякакви ограничения, весела, забавна, ведра. Не трябваше да изглежда сериозна нито интелектуална, не й се налагаше да изпълнява роля. Това са най-топлите ми спомени, тогава беше истински свободната жена, която толкова много обичах.

 

 

 

1 2 3

Bookmark and Share Eв – артистката от клана Кюри