Счупени хора

20.11.2015

Бреме ли е времето?

Това ли е пътят?

Тези ли са думите?

Има ли ни хората?

Прекъснати линии чертаят път без посока и време без срокове.

Стъпки без ехо нарисувани по паважа от грешни движения.

Счупени разговори на тъмно започнали,

oпаковани в празни думи от тръни и сухи въздишки.

Изкривени лица, залепени на късове счупено минало,

яростно вперили поглед в чуждото настояще.

Счупени хора натъпкани в прашен килер наедно със страха и обидата.

Форма без край и нюанс без начало,

жест без движение и безмълвно говорене.

Брулени сенки под дъжд от сламени облаци.

Глухи ли сме, за да видим невижданото?

Слепи ли сме, за да чуем написаното, много преди

счупените хора да решат да залепват върху нашето днес,

непоискано бъдеще.