Толкова Аз
03.01.2016Началото е бяло като възглавница бродирана във зимно приказно и чисто като въздишката на сънено дете. Затварям страници и мия мисли във езеро от лунно съзерцание, за да се събудя очистена и тиха, незавършена.
Свободна съм от всичко минало. Съблечена от думи тръгнали без цел, от бързо ръкостискане, изстинало. От погледи изпразнени, заключени завинаги, от непоискани признания и претоплени истини.
Седя притихнала край бистро, все още непокълнало прозрение и се оглеждам мълчаливо в себе си. Потапям длани в спокойните води на преживяното и чакам новото, притихнала.
Простих си, не беше лесно, нито бързо, не беше мислено. Сега живея само себе си, нестихваща и непохватна, малко объркана като премръзнало в началото пътуване.
Навън е все по-бяло, а аз съм цяла, обречена да бъда зима, но със сърце от летни спомени.
Толкова Аз