Завърнах се

05.09.2016

Завърнах се окъпана във жарко лято, с коси от златна есен след проливен дъжд. С ръце от мека зима, спокойно вплетени в земята, върху която лягах нощем, неведнъж.

Завърнах се с надеждата за топла пролет и смисъла на раждащ се живот.

Научих се да давам без да търся, получих, бях свободна, жадувах, смях се, оцелях.

Посях зрънца, ожънах споделеност, в поле от пепел и неразорана самота.

Завърнах се оттам, където тръгнах преди толкоз зими, за да търся смисълът изгубен в купища ненужна суета.

Намерих път и ключ, и стряха, приседнах, постоянна бях. Изплетох спомен и нанизах броеница от мигове – живот. Написах тишина, рисувах песен, за да ме има даже и и на сутринта.

Завърнах се на прага на нощта и светлото, сред звездопад от счупени желания.

Завърнах се и пак съм тук, и пак ме има, от лятото, през есента и зимата, до пролетта.

Завърнах се