Есен в Тоскана

Тоскана е като чаша вино на свечеряване, мирис на отлежало пекорино, жужене на щурците в полята, мека постеля от сутрешна мъгла, тесни криволичещи пътища, стръмни каменни улици. Тоскана е още аромат на стари бъчви, презрели мандарини, лавандула и прясна паста с трюфели. Тоскана е всичко това и много повече. И понеже всеки пътепис е субективен разказ, забъркан от преживяване и моменти, украсен с цветни отрязъци от реалност и минало върху лист откъснато настояще, ще попътуваме заедно, а след това ще оставя на вас да вкусите и усетите парче от есенна Тоскана.

Ако Неапол е непослушното момче на Италия, Пулия – приказната разказвачка на истории, Венеция – Светлейшата, а Рим – перлата в катарамата на Ботуша, то Тоскана е кокетката – мамеща и незабравима. Пищна, спокойна, закачлива, непредвидима. С нея можеш да седнеш на малко площадче, скътано сред каменните тратории на Монтепулчано, и да пиеш Нобиле до сутринта, докато ти разказва за стари рецепти и дълго пазени тайни. Можеш и да се отбиеш в крайпътно кафене на път за Сиена и да й се любуваш на чаша силно еспресо, докато ти се показва – цветна, мека, дъхава, бъбрива, загадъчна.

По време на това пътуване търсех точните места, открих забравени емоции, валя ме ноемврийски дъжд, събуждаха ме камбанен звън и напевните поздрави на съседите. Пих старо вино в пещера, завещана от етруските, опитвах зрели сирена и дъхав хляб, смях се, готвих и попивах всеки аромат, звук, мисъл и спомен. Една незабравима есен в Тоскана.