58970

Есен в Тоскана

Пиенца на папите

Докато седял в покоите си и мързеливо галел с поглед хълмовете на Вал д’Орсия от височината на своя сан, папа Пий II си представял как ще създаде съвършения град. Място за слава и гордост, надхвърлящи пределите на Италия. Така запленен от собствената си гениалност и тщеславие, той нямал намерение да бави плановете си. Още през 1458 г. поръчал на известния архитект Бернардо Роселини да сравни със земята скромния му роден град Корсиняно и да изгради върху останките му Пиенца, наречен на него и служещ за лятна папска резиденция. За да реализира смелата си, дори безразсъдна мечта, Пий похарчил всичките си пари, по-точно тези на църквата, посветил години от живота си на идеята, но превърнал скромното си родно градче в Перлата на Ренесанса. Днес Пиенца е единственият градски център в Италия, запазен почти непокътнат през вековете. Докато разглеждам свидетелствата за разточителството на Пий II и фантазията и таланта на Роселини, съпроводена от разговорите на местните търговци с любопитни клиенти, стигам до сърцето на Пиенца. Денят е мек и слънчев, омесен от есенна меланхолия и звуците на бъбривото ежедневие.

Центърът на града е въплъщение на мечтата на Пий II, въпреки че самият папа не успял да види реализиран докрай своя план. Правоъгълният каменен площад е красиво рамкиран от дворци и впечатляващ катедрален комплекс, църквата „Св. Франциск“ на ръба на отвесна скала бди над мястото и разказва стари истории. Дворецът Пиколомини, дворецът Борджия (епископският дворец) – все горди представители на един отминал разкош и ненужно разточителство. Зад катедралата по алея, опасваща външната стена на града, се открива гледка към живописната долина Вал д’Орсия, опираща меките си хълмове в туловището на заспалия вулкан Монте Амиата. Подходящо място за кратка почивка, поезия и чаша Аперол шприц преди обяд.

Монтепулчано като отлежало Нобиле на свечеряване

Тоскана е като спомен от последната глътка вино върху небцето – обещаваща и неповторима, а какво е късна вечеря под съпровода на неуморни цикади без чаша пивко Нобиле на хълма в Монтепулчано. Едно от най-високо разположените тоскански градчета, извисяващо се на 665 метра и обградено със зеленина и строг каменен зид. Изграден на хълм, чиито основи са проядени от жилища на етруските, които били и първите обитатели на мястото. Сегашният си облик градът има от VI век, когато група изгнаници от Куиси намерили убежище сред вековните гори на хълма. За първи път името Мон Политианус се среща в документи от 715 г., оттам идва и името на местните жители – полициани. Години наред градчето е било повод за разпри между Флоренция и Сиена, докато през 1202 г. жителите му не решават да се присъединят към Флоренция. Не че с това животът им става по-лек, принудени да се отбраняват от нападенията на Сиена, докато търпят деспотичното управление на клана Пекора години наред. Всичко приключило в началото на XV век, когато флорентинците отново поемат контрола върху града. Сега спомен от смутните времена и бурното минало пазят каменните дворци и църкви от Ренесансова Италия. Монтепулчано е като извадено от приказка. Известно с производството на местното вино Нобиле и старите методи за съхранение на сирене – зарито в пепел, винени джибри или увито в орехова шума.

1 2 3 4

Bookmark and Share Есен в Тоскана