58970

Есен в Тоскана

Сан Джиминяно по Дзефирели и не съвсем

Пресичаме Тоскана от Сиена към Флоренция, а сивите пътища гълтат лакомо от зелената гръд на хълмовете и нахално раздират меката долина. Кипариси рисуват границата между жълтото и зеленото. Тук всяко градче е повод за почивка, а всяка тратория повод за кулинарно престъпление. Докато се изкачваме с малкия черен Фиат 500 към Сан Джиминяно, в съзнанието ми изплува сцената с високите кули, срутващи се под зловещите бомбардировки във филма на Франко Дзефирели „Чай с Мусолини“. Тогава си обещах, че някой ден ще се убедя сама в магията на мястото, ще изкача някоя кула и ще докосна студените каменни стени, събрали толкова много история. Сега кулите са само 14, но все още напомнят времето, когато градчето е трябвало да брани своята история и минало. Преди повече от седем века местните търговци търсели начин да отбележат своята значимост и богатство, като строели високи кули – колкото по-висока е кулата, толкова по-заможна и важна е фамилията. Така камък върху камък броят им достигнал 72.

Изцяло облечено в каменна одежда, и днес Сан Джиминяно прилича на декор от филм, само че без напудрената театралност и костюмите от друго време. Като потвърждение на думите ми на площада пред катедралата ни посрещат виковете на развълнуван режисьор и екип от гримьори, оператори, стилисти и актьори, осветители, сцена от филм. Двойка влюбени въздишат на стъпалата пред базиликата, а любопитните минувачи, спират, за да се потопят за кратко в епизод от друго време, и продължават разходката си, докато обсъждат видяното със спътниците си. През годините Сан Джиминяно има своите възходи и лоши моменти. Започва историята си като важна спирка на пътя на поклонниците Виа Франчигена, свързващ Рим със Северна Европа. Първоначално под опеката на епископите от Волтера, след това извоюва своята независимост, която пази до средата на XIV век, за да се предаде на управлението на Флоренция. Сан Джиминяно става интересно място за туристите след Втората световна война, тогава каменните улици се изпълват с тълпи от хора, търсещи да отнесат със себе си нещо от финеса, благородството и спокойствието на Тоскана.

След като направихме обичайната разходка, седнахме на площада, за да опитаме известния сладолед с шафран, предлаган само тук. Сред суетата на жужащите туристи, бърбореното на местните и подрънкването на малките порцеланови чашки с кафе вкусът на шафрановото удоволствие, дразнещо небцето, запечата завинаги тези няколко дни в Тоскана. Спомен за есенна Тоскана.

Текст и снимки: Елеонора Гаджева

1 2 3 4

Bookmark and Share Есен в Тоскана