Азорските острови. Блажени сълзи от окото на ястреб

Няма точни сведения кога са открити островите, смята се, че са били познати още на картагенците, норманите и арабите, а през IX век по тези места са пребивавали викингите. През късните години на XIII и началото на XIV век малките зелени точици се появяват за първи път на италианските и испанските карти на мореплавателите и бързо стават част от плановете на новите завоеватели. В средата на XV век на островите започват да се заселват семейства от Пиренейския полуостров, с което поставят началото на колонизирането на малко познатата до този момент територия. През 1493 г. на връщане от Америка на остров Санта Мария спира корабът на самия Христофор Колумб. Започва разменната търговия между местните и акостиращите на твърда земя моряци и пътешественици.

Дългата и неспокойна история на тяхното усвояване от португалци или испанци завършва в наши дни, когато през 1976 г. Азорските острови стават автономен район на Португалия.

Какъвто и да е произходът на името на деветте вулканични острова, в моите спомени те ще останат като свят на величествени кратери на огнедишащи вулкани, тюркоазени езера, прегърнати от кедрови и лаврови гори, зелени пасища, грижливо постлали склоновете и разграфени като върху детска рисунка с помощта на неправилни късове от вулканична лава. Още дълго ще усещам тръпчивата сладост на сладкиша Доня Амелия по небцето си и пукането на мехурчетата бяло вино в компанията на местни сирена.

Където господари са вулканите

Защитени в обятията на Атлантическия океан, деветте острова са разположени на върха на Средноатлантическия хребет; тук от хилядолетия вулканите са единствени господари. Капризите им са предначертали неповторимия релеф на островите, накъдето и да погледнеш, тежкото дишане, идващо от нагънатата снага на земята и мириса на коктейл от сяра и редица химични елементи, напомня за едни много горещи и бурни времена на формиране на терена.

Във връзка с тези неспиращи процеси една от основните дейности, които се предлагат на туристите, е посещение на вулканите и пещерите в тях. А за кулинарите – вкусна порция от месна гозба, приготвена в топлото тяло на най-близкия вулкан. Днес много от някогашните кратери са се срутили и от тях са останали само калдери, в дъното на някои от тях са се образували кристалночисти езера, любимо място за посетителите и феновете на здравословните бани и плуването във вода с висока концентрация на желязо.