Ликийският път. Дългата разходка през времето

Ако търсиш път само с очите, ще се изгубиш, защото той нерядко се простира там, където очите не виждат и козя пътека.

След първата молитва на мюезина селото бавно се събужда от сладка дрямка, утрото нетърпеливо се приготвя за ново начало. Мие очи в солените длани на морето и се спуска по стръмното, рошаво, недоспало и очакващо. Време беше да го последваме. Денят ни хвана като палаво хлапе и ни поведе. Пътят край морето ухаеше на жасмин, бор и маслини, криволичеше и рисуваше стари истории за смели търговци с пъстри кервани, пресичаше планински села с бели сгушени къщички. Обикаляше каменни крепости и древни руини, нашепваше легенди и се разхлаждаше в росата на изгрева. Пълзеше по гладкото тяло на скалата и се спускаше в тюркоазената прегръдка на морето. Там, където започва танцът на тишината с вятъра.

От Синята лагуна до Залива на пеперудите

Април пристъпваше плахо с обещания за ново и различно пътешествие, в което нямахме търпение да се потопим. Предстоеше ни едно набързо планирано приключение с много ходене, красиви гледки и древна история, в компанията на съмишленици.

След като самолетът се приземи на летището в Даламан, чувството, че нещо интересно предстои, стана все по-осезаемо, нетърпението ни се усилваше с всяка минута. Набързо допихме ароматното турско кафе и се отправихме към началната точка на шестдневния ни преход по Ликийския път – Синята лагуна.

Йолудениз е курорт близо до град Фетие и най-предпочитаната локация за почитателите на парапланеризма. Хора от цял свят намират гостоприемен пристан тук в очакване да хванат вятъра и отвисоко да гмурнат поглед в ослепително синьото море. Сезонът предстоеше и това си личеше по трескавата подготовка за посрещането на всеки любител на морето, спорта и нощните купони. Скалите над Синята лагуна вече се огласяха от възторжените викове на парапланеристите, а долу в залива собствениците на малки корабчета канеха новодошлите с обещания за незабравима разходка покрай лагуната. Мястото заживяваше нов живот, който щеше да продължи, докато октомври не слезе от сцената.

Ние имахме пред себе си мисли за предстоящите около 100 км ходене, първата част от Йолудениз до Калкан, от общо 540-километровия преход по крайбрежието на Южна Турция. Няколко дни далеч от многолюдните тълпи, подранилите туристи, шумните градове и ежедневните грижи. Неочаквано бягство или дълга разходка през времето и историята…