61694

Ликийският път. Дългата разходка през времето

Ликийският път носи това име, защото свързва множество градове-държави от Древна Ликия, части от него са запазени търговски пътища, служили за комуникация в древността, други са стръмни пътеки през каменопади и бодливи храсталаци, където се срещат само стада с кози и любители на пешеходните преходи, пристигнали от цял свят. Докато отброявате крачките по най-дългия пешеходен маршрут в Турция, неусетно преминавате през античните градове: Сидима, Пиднай, Летуун, Ксантос, Патара, Фелос, Антифелос, Аполония, Аперлае, Талмуса, Симена, Мира, Андриаке, Белен, Олимпос, Химера, Фаселис, Аталия. Но това е само малка част от приключението, което предстои по Ликийския път, един от най-интересните и запомнящи се преходи.

На следващия ден ни предстоеше да преминем разстоянието от Йолудениз до Фаралия. Няколкочасов преход по камениста пътека, виеща се над тюркоазени плажове, огласяна от звънливите гласчета на стадата и виковете на любители на парапланеризма, които се носеха над главите ни. Стъпките ни отмерено потъваха по пътеката, докато пред погледа ни се откриваха малки плажове, скътани в заливи и безкрайното синьо на Средиземно море. Още първия ден срещнахме гостоприемството на местните, което щеше да ни съпътства през цялото време, непотърсено и на най-необичайни места. Гладни и изморени опитахме гюзлеме с пресни подправки, разточено от 10-годишно момиче, пихме чай в средата на нищото и се отпуснахме в тишината на планината. Няма по-сладка и жадувана почивка, след изморителното ходене. Скалите на Баба Даг бяха надвиснали грижовно над селото, състоящо се от няколко малки кирпичени къщички, в дворовете на които свойски се разхождаха наперени петли. Оставихме след себе си топлите очи на момичетата и пътят ни увлече, оставаха ни още часове ходене до вечерта и първата спирка по маршрута. Нощта ни посрещна в меката си прегръдка, заспахме нетърпеливи да разберем какво ни е приготвило утрото.

Тайната на изумрудените заливи 

Преходът от Фаралия до Кабак ни отне сравнително по-малко време, а и подготовката от първия ден беше вляла допълнителни сили в изморените ни крака. Гледките, които ни беше подготвил този ден, бяха не по-малко впечатляващи. Пътят преминаваше от широк и равен в тесни скалисти пътеки, които нетърпеливо тичаха ту към върха на хълма, ту към изумрудените плажове, скрити грижливо в тесни каньони. Прохладните борови горички правеха жегата по-поносима и почивката по-приятна, а така чаканата крайна точка и вкусната храна, приготвена от домакините в „Маслиновата градина“ над плажа в Кабак, бяха най-голямата награда за часовете ходене и изминатите километри.

1 2 3 4

Bookmark and Share Ликийският път. Дългата разходка през времето