61693

Ликийският път. Дългата разходка през времето

На четвъртия ден от прехода ни предстоеше да се справим с разстоянието от Кабак до Гей. Природата ни се показа във всичките си пролетни премени. Красиви и стари борови гори, зелени поляни, изпъстрени с пролетни цветя и огласяни от жуженето на работливи пчелички, редуващи се с каменисти склонове, пресичащи маслинови горички и в края усмивките на местните пред чаша с прясно изцеден сок от нар. Всяка крачка по Ликийския път криеше различни изненади, които се разкриваха една по една, като нежните листенца на червен гюл, падащи пред изморения поглед на пътешественика. Всяка стъпка е история, написана на камъка по Ликийския път. Всеки кръстопът е начало на нова среща.

На следващия ден преминахме разстоянието от Гей до Гявураглъ и посрещнахме залеза под съпровода на вечерната молитва на мюезина и гостоприемството на новите ни домакини. Разстоянието от Гявураглъ до Патара завърши с посещение на храмовия комплекс Летуун. Последен дом на богинята Летуун и руините от древни храмове, построени в чест на децата й Артемида и Аполон.

Срещата с историята на Древна Ликия оставихме за следващите дни. Изпратихме залезът твърде изморени да се вълнуваме от предстоящото.

Историята на Древна Ликия е забулена в красиви легенди и предположения на учени, а това което ме удиви, е спокойното съжителство на местните с крепости и амфитеатри на повече от две хилядолетия, стари градове съжителстваха с безкрайни редици от стъклени оранжерии, каменни саркофази стояха достолепно в задния двор на малка постройка, около която тичаха босоноги, сополиви малчугани. Толкова много история има по тези места, различни нишки се смесват в едно цветно кълбо от минало и настояще, а ние стъпваме в отпечатъците от стъпките на древни ликийци, гърци и римляни.

Патара на Св.Николай

След Летуун Патара е следващият голям град на територията на Древна Ликия, който се изпречва на пътя ни. Тук е родното място на Св. Николай, роден между 270 и 286 г., а през 330 г. владика на Мира, където умира на 6 декември около 350 г. Днес Патара е курортно градче, популярно с най-дългата си плажна ивица – 17 км пясък и тюркоазено синьо море. Предпочитано място за почивка на англичани и германци. Смята се, че в Патара се намира най-големият храм на Аполон, строен някога, тук са и баните на Веспасиан, има древен акропол, римски амфитеатър, напълно възстановено общо събрание на ликийските градове. В миналото градът е бил и важно пристанище.

1 2 3 4

Bookmark and Share Ликийският път. Дългата разходка през времето