61694

Ликийският път. Дългата разходка през времето

Оставихме зад гърба си свидетелствата за стари и добре развити общества и се отправихме към крайната точка на нашето пътешествие – Калкан. Модерен турски курорт, с малки павирани улички, кокетни ресторантчета и красиви гледки към спокойните води на Средиземно море. Тук поставихме точка на първата част от 540-километровия преход, за да се върнем отново и да продължим дългата разходка през времето.

В магията на Древна Ликия

Разходката до една от местните забележителности – каньона Сакликен, или „Скрито място“, бе разтоварваща и разхлаждаща. Каньонът е най-дългия в Турция и втори по дължина в Европа, намира се в Национален парк Сакликен. Дълъг е 18 км, с височина повече от 350 м като на места височината на скалите достига близо 1000 м. Тук също не липсват легенди за тайни пещери със скрито злато, обитавани от ликийците, открити от местен овчар. В наши дни каньонът е най-известното място за любителите на рафтинга и каньонинга.

След пролетната прохлада на каньона се отправихме към древния град Ксантос и поредната ни среща с историята.

Ксантос е бил главен град и административен център на Древна Ликия, а днес е исторически обект под закрилата на ЮНЕСКО с особена важност за световното културно наследство. Освен прочутия Ксантоски обелиск, по който учените са установили наличието на ликийски език, тук са намерени и останки от римски амфитеатър, изграден по времето, когато Ликия е част от римската империя, както и множество гробници, които са смесица между гръцки и ликийски стил. Интересът към ликийската държава и нейните войнствено настроени граждани е голям заради липсата на сведения и пълна информация за съществуването й. Смята се, че тя предхожда Хетската държава и е създадена по високопланинските склонове на днешна Турция. За първи път ликийският народ се споменава от Омир в „Илиада“ и до днес историята им е забулена в тайни, неразгадани от историците. Известно е, че столицата им Ксантос е била опожарявана по време на нападение от персите, жените и децата избивани от мъжете, които след това се впускали в ожесточена битка. Управлението на Ликия е било много демократично, като всички главни градове са били свързани в Ликийска федерация, с централизирано управление, което взимало решения, свързани с назначаването на отделните управници. През 334г. пр. Хр. територията е завладяна от Александър Велики. По-късно Ликия е превзета от Рим и става част от римската империя, а населението й е асимилирано.

Дългите топли дни по Ликийския път се разпиляха като мъниста от скъсана броеница, търкулнаха се по склоновете в очакване на следващите приключенци. В тази част на Турция  посрещат всеки странник с усмивка и топъл чай, с гъсто турско кафе и ароматно гюзлеме. Скалата е разказ за минало време, а морето е спомен за нещо отминало.

 

Текст: Елеонора Гаджева

Снимки: Емил Бонев и Първан Първанов

Пътеписът е публикуван в списание travel&extreme Explorer, бр.11/2018г.

1 2 3 4

Bookmark and Share Ликийският път. Дългата разходка през времето