Кападокия. Комините на феите, където вятърът танцува с пясъка.
Приказки от Горната и …
Кападокия е приказна земя, записана в старите книги от перси, гърци, римляни и араби, та до наши дни. Земя на архаични обиталища, подземни градове и удивителни скални църкви. Земя, напоена с вяра и аскетизъм, граница на вековни препирни върху територия, осеяна с история, прорязана от търговски пътища, отъпкани от копитата на хиляди кервани. Земя, полегнала в маранята на времето, някъде в средата на Турция, родена от мощта на вулканите и изваяна от длетото на времето. Милиони години вятърът танцувал с пясъка, за да остави след себе си този извънземен пейзаж, в който очите се губят, докато попиват невероятните форми. Конусовидни образувания пробождат хоризонта, кули и гигантски гъби се съревноват с причудливите си форми с килнати накриво шапки, готови да се търкулнат, побутнати от повея на вятъра. Сякаш това не е достатъчно, та човекът се включил с уменията си и издълбал в ронливата гръд на скалата свои домове и убежища. Останали и до днес по комините на Чавушин, Гьореме, Ючхисар, Зелве и Пашабаг. Това са местата, които ще трябва да посетите, ако искате да се умиете в магията на „Земята, където се развъждат красиви коне“, както персите наричали мястото.
Долната земя
Под този удивителен пейзаж хората продължили да дълбаят своите подземни градове. В тях християните намирали убежище от нашествениците, в тях прибирали и съхранявали запаси от булгур и вода и там прекарвали месеци, защитени в утробата на камъка с малки пролуки за отдушници, през които надничало синьото на деня. В тези убежища отглеждали децата си, учили се и се уповавали на вярата си.
Деринкую е само на 45 км от Гьореме и е място, което ще надмине и най-смелите ви фантазии. Жителите на селото са издълбали в своето пътешествие към центъра на земята огледален град под повърхността, който слиза на 85 метра дълбочина. От всеки дом е имало прокопан таен проход, през който местните са слизали под земята по време на вражеските нашествия. Днес за посещение са отворени само няколко нива от огромната площ на подземния град. Малки полукръгли помещения, свързани с тунели, криволичещи наляво и надясно като прокопани от хора къртици, преминават в по-широки зали, винарни, трапезарии, църкви и училище, за да се спуснат отново в неизвестна посока надолу.
