Кападокия. Комините на феите, където вятърът танцува с пясъка.
И ако Гьореме е настоящето на Кападокия, то Чавушин и Зелве са нейното добре пазено минало. С тях беше и следващата ни среща в рамките на това приказно приключение в есенна Кападокия. Сутринта ни започна с преход от Чавушин, едно от най-старите населени места в района. Тук около V век са живеели християни, като са оформяли жилищата и църквите си в тялото на скалните комини. Продължихме на север през платото Актепе, от което се открива невероятна панорама към Гьореме и Ючхисар, преминахме над Пашабаг и пристигнахме в Зелве – Червената долината на монасите. Днес там има огромен музей на открито, а от IX до XIII век районът, който сега се намира при срещата на три долини, е бил важен религиозен център, служил и за убежище. Както в Гьореме, Чавушин и Ючхисар и тук няма точни сведения кога са били населени скалните църкви, жилища, общи помещения, винарни и мелници в Зелве. Още един ден се откъсна от приказката Кападокия и заспа в прегръдката на камъка, за да се освежи преди следващото приключение.
Каньоните на времето
Преходите из живописните каньони бяха основна част от програмата ни по време на посещението в Кападокия. Те са и важна дейност за района, заедно с велопреходите и полетите с балони, която привлича любители на пешеходния туризъм от цял свят. Според мен това е и най-добрата възможност да опознаете мястото, да се насладите на феноменалните природни образувания, далеч от шума на туристическите групи, да си направите пикник сред прохладата на каньона или да изпиете чаша стипчив сок от нар, някъде в средата на нищото. За да обходите каньоните на Кападокия, може да се включите в организирана група или да използвате услугите на местни агенции и водач, който ще ви придружи. Най-подходящото време за преходи през каньоните е през пролетта и есента. Издълбани от неуморимата сила на водата, те са част от неповторимия пейзаж на областта. Ако отправната ви точка е Гьореме, в рамките на няколко дни може да обходите някои от най-популярните и най-интересните от тях като Каньона на любовта и Каньона на гълъбите между Ючхисар и Гьореме. Да се изгубите в Розовия каньон, Мескендир, Земи каньон и някъде по живописните пътеки на Ихлара.
Времето сред невероятните пясъчни образувания, надупчените скали, забили върхове в есенното синьо на небето, се изтърколи между пръстите като зрели зърна от нар. Земята на красивите коне е място, от което да се пренесете в отминали времена на изкусни тъкачи на килими, музиканти и грънчари. Да си купите красиво изрисувана керамика или бижу от черен оникс и да опитате от вкусната храна в компанията на бутилка червено кападокийско вино.
