25. През 2008 правителството на САЩ реши да изтрие името на Нелсън Мандела от списъка на опасните терористи. В продължение на шейсет години най-престижния африканец в света е бил включен в този мрачен каталог. Из “Децата на дните” от Едуардо Галеано
24. Когато обърнах глава назад, хората още бяха на площада и ми се усмихваха – и аз им се усмихнах. Бяха там, на същото място, със същите лозунги. Скандираха надежди, с надежда в очите. И чак тогава забелязах сребърните проблясъци в косата на Велислав – онези нишки, които отмерват времето. И ми стана тъжно, защото си дадох сметка, че не гледам миналото, а днешния ден, че Велислав пак е там, но посребрял, и че скандираните надежди отпреди двадесет години не са били чути от никого.
23. Лорена е толкова слаба, че прилича на хладно оръжие, когато се появи по шорти или с минижуп. Но притежава чар, жилавост и голям бюст. Умее да омагьосва с мълчаливото си присъствие, опушено в цигарен дим и поръсено с дъх на мате. Когато прекали с виното пък става точно обратното – не спира да говори, може да говори десет часа без да спре и междувременно да прекоси през всичките сезони на настроението си. Обичахме се, изневерявахме си – с телата или в мислите – и се нуждаехме един от друг като два изгубени ангела в пустинята на живота. Из Дневникът...
22. Аз притежавам. Ти притежаваш. Те ни притежават.
21. – Коя е любимата ти тема? – попитах, докато обхождах претрупаните с фотографии стени, а оттам ме гледаха потртети, пейзажи, епохи, събития, всички жанрове, всички цветове, подредени в един безкрай. – Нямам любима тема. Снимам всичко, за да си спомням после – отвърна Колекционерът, Виктор Колекционерът от Манаби, недоверчив и едновременно с това любезен. Видимо ревнив, задето е споделил студиото си с непознат. – Струва ли си толкова неща да се помнят? – Та нали затова са се случили.
20. На масата вляво две дами от друг филм пиеха чай. Килограми крем покриваха лицата им. Изглеждаха ми много стари, докато си дадох сметка, че сме на една и съща възраст. Из До съответния от Мартин Капарос
19. Живеем между желанията и вината, между рая и ада. Винаги искаме да сме на отсрещния бряг и никога не сме напълно сигурни какво ни се случва в момента, защото ни е нужно време, за да го осъзнаем.