75083

Author Archives for Владимир Стоичков

Животът в 100 думи. 18

19.05.2013

18. Гласът й не трепва, когато описва собствената си смърт. Жестикулира с припряност като обречените на вечна битка. Прилича на генерал в акция. Само очите я издават: тъжни и влажни са. Очите на Жинет Бедоя, колубийската журналистка, чиято история обиколи света: Парамилитаристите ми определиха среща пред затвора в Богота, за да опровергаят мои разследвания. Но там ме отвлякоха. Шестнадесет часа държаха пистолет на челото ми. Изнасилиха ме трима. Разказа ми го по пътя към летището на Кито. После отлетя към Колумбия, където 400 000 жени с подобни съдби са нейната армия в една обречена война, в която Жинет всеки ден...

прочети повече


Животът в 100 думи. 17

13.05.2013

17. Онзи ден навърших четирдесет и толкова. Точният брой губи значимост, веднъж навлязъл в периода, в който не се празнува възрастта, а самия живот.  Животът, от който все още искам, и на който, надявам се, все още мога да дам. Докога ще е така ли? Не знам, може би винаги. И това ми припомня една поема на Сесар Вайехо, която започва така: Сега животът ми харесва все по-малко, но пък толкова обичам да живея.    


Животът в 100 думи. 16

07.05.2013

16. Мъж, жена, кафене. Той чете вестник, тя блуждаещо изследва екрана на мобилния си телефон. И те като нас някога са се обичали и гледали в очите, сега просто не могат един без друг.  


Животът в 100 думи.15

30.04.2013

15. Цветница е. Денят на десетки имена и празник за онези, които носят цветето у себе си. 


Животът в 100 думи. 14

22.04.2013

 14. Гледах океана, който все по-нетърпеливо издуваше гръд в непрестанния щурм към брега. Заваля. Едри, топли капки, сълзи господни, а небето сякаш мраморно огледало над вълните. Замириса на озон. Идеше буря, но нещо в мен отказваше да се подчини на тревожните сигнали на природата, на инстинкта да побегна към най-близкия навес. Не помръдвах, опиянен, очарован, хипнотизиран от момента. И изпитах немощ, неспособен да задържа момента, нито да го пресъздам с цялата му поезия.      


Животът в 100 думи. 13

17.04.2013

13. “Не знам!”, е единственият честен отговор, който може да се даде, отбелязва Ник Хорнби в Едно голямо момче. Не знам и не помня, мисля си, защото паметта е също тъй хлъзгава както незнанието, и като незнанието обича да нагажда фактите по собствен вкус. Вече самият аз съм едно голямо момче, четири десетилетия трупам познания, преживелици, думи, видения и днес май притежавам предостатъчно, за да се чувствам объркан.       


Животът в 100 думи. 12

08.04.2013

12. Като малък мечтаеше да бъде професионален състезател, но не издържа медицинския преглед. В университета не му достигнаха познания. За сцената му липсваше талант, и глас, и чар. От финанси не разбираше, тъй че и в бизнеса не му провървя. И тогава пожела да смеси всичко в едно и да е над всички, сред които се бе почувствал недостоен: пожела да управлява цялата държава. И така не му трябваха медицински прегледи, нито познания, нито талант, нищо. Поискаха от него само къса памет.