05.09.2016
Завърнах се окъпана във жарко лято, с коси от златна есен след проливен дъжд. С ръце от мека зима, спокойно вплетени в земята, върху която лягах нощем, неведнъж. Завърнах се с надеждата за топла пролет и смисъла на раждащ се живот. Научих се да давам без да търся, получих, бях свободна, жадувах, смях се, оцелях. Посях зрънца, ожънах споделеност, в поле от пепел и неразорана самота. Завърнах се оттам, където тръгнах преди толкоз зими, за да търся смисълът изгубен в купища ненужна суета. Намерих път и ключ, и стряха, приседнах, постоянна бях. Изплетох спомен и нанизах броеница от мигове –...
03.01.2016
Началото е бяло като възглавница бродирана във зимно приказно и чисто като въздишката на сънено дете. Затварям страници и мия мисли във езеро от лунно съзерцание, за да се събудя очистена и тиха, незавършена. Свободна съм от всичко минало. Съблечена от думи тръгнали без цел, от бързо ръкостискане, изстинало. От погледи изпразнени, заключени завинаги, от непоискани признания и претоплени истини. Седя притихнала край бистро, все още непокълнало прозрение и се оглеждам мълчаливо в себе си. Потапям длани в спокойните води на преживяното и чакам новото, притихнала. Простих си, не беше лесно, нито бързо, не беше мислено. Сега живея само себе си,...
20.11.2015
Бреме ли е времето? Това ли е пътят? Тези ли са думите? Има ли ни хората? Прекъснати линии чертаят път без посока и време без срокове. Стъпки без ехо нарисувани по паважа от грешни движения. Счупени разговори на тъмно започнали, oпаковани в празни думи от тръни и сухи въздишки. Изкривени лица, залепени на късове счупено минало, яростно вперили поглед в чуждото настояще. Счупени хора натъпкани в прашен килер наедно със страха и обидата. Форма без край и нюанс без начало, жест без движение и безмълвно говорене. Брулени сенки под дъжд от сламени облаци. Глухи ли сме, за да видим...
10.10.2015
Лятна носталгия сгъната в шепа, кей непосрещнал изгубени лодки. Сламени вечери в смисъл облечени, морско сбогуване в хрупкаво пясъчно. Грозде затворило слънчеви спомени, печени чушки и черги от минало. Мокри листа пред затихнали прагове. Свъсени облаци в сълзи обляни, спрели във влажното предверие на зимата. Крачещо време, обуто в сандали. Топла жилетка и шал в пеперудено, шарен чадър и паважи препънати. Бежово, градско и рошаво. Време е, есенно.
03.08.2015
Тихо е, сънено и лежерно, така както само през лятото може да спи тишината. Точно тук и точно сега обичайно е напълно непознато. Августовската горещина се плъзна в ниското, объркана и подгонена от кречеталото на сойката. Денят се скъса на малки парчета и обидено зачака на ъгъла с краища нахапани от залеза. Южнякът донесе аромат на боровинково синьо и горско зелено. Светулките спускат завеса накапана от звезди пред погледа на топлата вечер, докато лястовиците тревожно подсвиркват на своите малки. Нощта пристъпва по пътека от спомени, сред тънката мелодия изсвирена от цигулките на невидими щурчета. Изглежда сигурна и устремена. Босонога...
25.06.2015
Мълчание изплетено от вик и вик изпреден във мълчание… Небе облечено в индигово, игра на мисли, тишина и зов, изтръгнато от ежедневното пристрастие. Листо на детелина, лято и неизпълнено обещание. Очите ми тъкат и сучат нишки, пелинови треви, ухание на медна пита, жужене, слънце и мълчание. Трепет от откъснато крило на пеперуда, думите притихнали в крайчето на устните, отнесено слушат, за да не пропуснат още едно разминаване, къде останаха мислите и кога се случи нашето безвремие. Краката ми заровени в роса от самодивски сълзи, ръцете ми преплетени във спомени. Едно повтаряне на неутешимост и сън след неизбежно придихание. Объркано желание...
11.05.2015
Все някога ще легна уморена в постеля от нацъфтели макове и спомени прекършени съвсем зелени. Тогава ще остана спотаена в прегръдката на залеза, ще правя принцеси с ефирни рокли от макови листа и ще им разказвам приказки за лятото. Все някога ще искам да летя, да бъда въздух, за да люлея на цъфналите вишни аромата и да говоря с птиците за пътя и завръщането. Ще искам да съм капка планинска роса, за да нижа бисери в сребърната мрежа на паяка и да се спускам надолу по пързалка от свежи листа. Все някога ще светя със светулките и в тъмното ще...
