20.02.2013
Вали и трупа, първо сняг. Един бял, мек и приканящ като приказка някаква, незавършена, а и на кого ли ще му се слуша повече… Пада снегът, побелява, след това дъжд, вали и прави потоци, събира вода и я разлива, бушуваща и галеща краката на пътника, на този който пак ще потърси чуждите пътища, ще избяга. Вода да искаш. Мъртва вода, вече цяла седмица тече в различни посоки и носи. Влачи дървета, мръсотия, камъни, безнадеждно помита и последната останала вяра, но не измива. Водата не мие грешките на предишните, нито на днешните, те толкова надълбоко са вплели грозни, кокалести ръце в...
15.02.2013
… Ти просто си седиш, присъстваш и опознаваш. Пред теб реката сменя цветове, ту чиста и мамеща, ту мътна и невидяна. Страх те е да се задълбаеш и да се отпуснеш в отнесеното й пътуване, да не повлече и теб. Защото, ако толкова надълбоко потънеш ще изгубиш светлината от погледа си, а тя нали е пътеводна? Така и аз в последните дни, седя и наблюдавам, после слушам и пак наблюдавам, гневни хора, размахват гневни сметки, а срещу тях гневни политици и специалисти, с още по-голям размах на обещанията, редят закани. Срещу сегашните, срещу виновните, срещу който трябва… Започнах да се...
07.02.2013
Детски спомен за Цветни приказки на Леда Милева Бяхме деца. Беше поредното дълго и безметежно лято. Сега сме пораснали, а зимата все лъже, че пролетта е близо. Февруари се е затичал към топлото, но само наужким. Време за нова история. Споменът за старата къща в планината, уютната прегръдка на баба и ръцете й ухаещи на сладко от боровинки, са все още там, в мислите ми, грижливо пазени. Събирам ги в голямата, мукавена кутия, облепена с изрязани от салфетки цветя, прибрана на сигурно място в съзнанието ми. Пазя ги при другите спомени за непослушното момиче с рошава коса и ожулени колене,...
03.02.2013
Само няколко букви, тъмни и бездушни, някак незаинтересовано се побутваха върху белия екран. Толкова много дефиниции събрани в някакви чертички. Очакванията, търсенията и желанията на цяла една планета събрала милиарди хора. Толкова разочарования или грешни тълкувания и все около тези няколко срички… През последните дни темата за щастието и изборът да сме щастливи или нещастни се появяваше ненадейно и по различни поводи. Думата щастие или смисълът на всички скитания на ума и на фантазията се вплътняваше като част от разговор, сцена от филм, непоискано разкритие. И накрая, толкова е важно да знаем какво е щастие и къде да го търсим,...
27.01.2013
Винаги се е смятъл за обикновен човек, което на фона на ширещата се необикновенност си беше истинско приключение. И отново в своя обикновен ден, седеше на дървената пейка пред сградата, където трябваше да направи своя обикновен избор. По това време на слънцеспирането, часовникът му показваше 10 часа. Извади сандвича от черен хляб и шунка и захапа унило единият му край още сега знаеше, че всичко ще продължи през следващите 15 минути. След което щеше да се изправи да изтупа полепналите по тъмното си филцово палто трохи от черен хляб и да се върне вкъщи. Навън валеше, първо леко и почти...
21.01.2013
Началото на новото очакване, откъснат лист от календара и вече е следващата година. Дали да не се опитаме да влезем в нея с малко повече оптимизъм и да намалим количеството мистицизъм, с което изпратихме предишната. След като човечеството самоотвержено и отговорно се подготвяше за постапокалиптична депресия, с която да оправдае неосъществения си край, сега да видим как ще продължи. Бързо забравихме непрекъснатото и по всички възможни информационни канали говорене, писане, хихикане, назидаване и страдане пред очите на цял един свят и идеята, че утре няма да ни има. Защо бе хора? По-лесно ли е да преминем през подобно безумие, за...
11.01.2013
Реших да споделя като първа тема в моя блог идеята за присъствието в личното ни пространство и в това на другите. Сигурна съм, че всеки във времето е преплитал в мислите си тези преразкази на чужди очаквания и лъкатушещи пътища към себеоткриването. Винаги съм смятала, че да присадиш собствени мисли на друг е като да забиеш клонче в камък и да очакваш да береш плодове от него. Така е и със създаването на персонални правила и надеждата, че другите ще ги следват с охота. Затова аз ще споделя моите мисли и ще ви ги изпратя, като откъсната вятърна ласка в...
