15.04.2015
Кое време е? Не питам, просто усещам. Чакащото време ли е или нетърпеливо, препускащото към преоблечената в пролет носталгия. Там където светлината се разтваря в цветове, за да се влее в лятото. Днес времето е повече напомнящо на вкус и слънчево на мирис. Любимото ми. Дойде, за да ми напомни, че нямам време. Нямам време, за да спирам и да се връщам, да се опитвам да приемам хората до себе си по правилния начин и да ги губя без да напускат мислите ми. Да се науча без да прескачам уроци. Да завържа с панделка още една мечта, за да помня,...
26.03.2015
Земята диша неравно, протегнала влажна снага под лъчите на пристъпващата пролет. Очакваща, рохка, малко посърнала и пропукана от нетърпение. Отърсва ледените иглички, заплели се в косите й. Грижливо приглажда скованото от студ и поокъсано от бурите покривало. Вдява тънък конец от сребърна паяжина и пришива дантелени краища. Гората тежко въздъхва след дългата зима, потрива клони и поглежда нагоре в очакване. Разресва храстите в ниското и бавно постила зеленото. Писък на птица и шум от пробуждане в сенките. Светлината плахо докосва денят и люлее в жълто нацъфтелите минзухари. Дългите нощи теглят северни впрягове. Реката тихо шепти припкаща самотно по склона, носи...
08.03.2015
Тихо е. Повече сънено, потреперващо на прага с пересто неочакване. Утрото стилно облечено в ленено, необуто, премръзнало. Мигове в зимно поднесени, танцуват в стъпките оставени в снега от миналата вечер. Не дишам, за да виждам по-ясно тишината, невидима, покрита под постеля от меки въздишки оплетени преди да се пукне зората. Навън е монохромна зима рисувана с въглен по платно от небе. Застинала, приласкана в скованата прегръдка на умората. Денят е като осветена лента, нагъната в посока хоризонта. Сякаш някой е взел цветното от снимката, за да скрие на спомена аромата. Мартенско, снежно, по-скоро очаквано. Още няколко ледени придихания огладнели за...
22.02.2015
Всяко време си има своите недостатъци. Нашето е време на фанатици, които вярват, че ще получат небесата, ако отнемат животи. Време на молещи се в храма и обругаващи всичко свято на улицата. Време на съдници и никога осъждани. На силно преекспонирани, криво измислени герои, които вече не намират собствените си очертания в опити да са подходящи за всеки калъп, докато чакат бързото си въздигане в очите на невиждащите. Време, когато всеки се опитва да изреже и префасонира несправедливостите, воден единствено от собственото си чувство за справедливост. Време, в което всеки ден милиони хора се отричат от месиите притежаващи абсолютната истина,...
06.02.2015
Денят се счупи в стена от сълзи и парчета от него обути в червени обувки, се разтичаха във всички посоки. Мокри, изгубени, търсещи, по двойки, завързани с невидима нишка, по която се редяха малки бисери от същите тези сълзи. Гледах ги затаила дъх, отделена в рамката на прозореца. Спираха, прескачаха локви и се криеха под чисто голите корони на дървета. Никой не подозираше за съществуването им, бяхме сами. Аз на прозореца, те навън под дъжда. Петък е, а когато вали не остават следи. Дъжд, капки от нежност като ангелски сълзи, прозрачен, тих, нашепващ нещо много лично. Не спира да вали,...
15.01.2015
Нямам причина да воювам, да осъждам и да рамкирам, нямам причина да късам отношения или да издигам стени. Да развявам знамена и да рисувам плакати с бързосменящи се послания, да говоря неразбираемо, да соча с пръст, за да печеля аудитория. Да поставям надписи, които отново разделят „добрите“ от „лошите“. Нямам причина да живея по двоен стандарт, да отричам или да коленича. Нямам причина да се съюзявам, да съм част от тези или онези, да познавам в детайли световната конспирация, за да знам кого да мразя и кого да обичам. Нямам причина да чертая видими или невидими граници, без да мога...
29.12.2014
Южнякът влачеше тромави облаци и избутваше зимното утро в края на снежната планина. Мотаеше нишки от ледено придахание и завързваше фльонги на разсъблечените в двора овошки. Протягаше неприлично дългите си пръсти и рисуваше дантелена въздишка по прозорците. Дърветата в камината пукаха доволно, облечени в празнично огнено. Дъхът на Южняка изсвистя по безлюдната улица, замете вчерашните следи и само с един, почти невидим, замах вкамени приседналата на дувара стара година. Остави я безмълвна, увита във вълнен шал и разпилени в очакване мисли. Гледах през фините завъртулки по стъклото, като през мрежа оплетени спомени. Една година застинала на камъните под преоблечената в бяло дива круша....