16.12.2014
Вчера, както обикновено, утрото ме намери, докато пиех кафе и пишех върху малко, бяло листче, първото попаднало пред погледа ми. Доволно, че върху крехката му структура ще се отбележи, нещо важно и ще даде смисъл на съществуването му, не помръдваше, за да не пропусне момента. Дали да го разочаровам, като напиша единствено думите, които танцуват с мислите ми, на нежната мелодия носеща се из стаята? Бях толкова вглъбена в танца, сякаш се притеснявах да не объркам стъпките. Всеки ден е време за начало, повтарях, а до края на този нов ден, все така не успявах да науча новите стъпки. Така...
07.12.2014
Здравей …, Когато четеш моите мисли, вече ще е вчера и умореното от гоненица със себе си време, ще е свършило куп маловажни и няколко по-важни неща. Ще е прочело това, което още не съм написала, ще е пренаписало други няколко текста, които никога няма да са напълно готови за публикувае и ще е вечеряло с храна, която още не е приготвена. След това ще е провело разговор, чийто край отдавна знае и изморено от непреживяното, ще е затворило очи, за да си представи какво е, ако не заспи. Всъщност, на пръв прочит объркано, това е най-подреденото писмо, което...
02.12.2014
Подредих върху нарисувана с пръсти полица, албуми и ги напълних с минало. Подвързах ги с изплетена от носталгия панделка и подгънах крайчето на няколко страници. Трупах спомени, разговори, присъствия. Разлиствах страници, правих списъци, анализирах и пишех отсъствия. Рисувах кръговрати и после ги завъртах наобратно. Чаках, без да получа и давах без да очакват. Сплитах черно и бяло в пътища и изправях препятствия. Броях звездопади и събирах оставени с утрото капки роса. Имах нужда от толкова малко и получих достатъчно. Посадих житено зрънце надежда в поле от приспани очаквания и ожънах отдаденост. Споделях себе си в текстове и зашивах парченце емоция....
23.11.2014
Тръгвам със вятъра, роши косата ми, облачно, някакво. Стъпвам в оставени спомени, пиша с ръката на времето. „Планината ни пази, предизвиква ни, изпитва ни и ни намира“, мъжът на средна възраст приглади посребрялата си коса, а ръката му здрава, груба, напукана, не от лесно. „Много съм се губил и в живота, и в извивките й, но тя ме е намирала, всеки път. Никога няма да ме остави, знам го и това ми стига“. Беше започнало да се смрачава, а до топлата хижа в края на селото, оставаше още около час път. Гората грижливо постилаше плътни сенки между дърветата, гласът на кукумявката...
09.11.2014
Срещата ми с разрушената Берлинска стена не беше толкова епично-драматична, както предварително я преживявах в мислите си. Представях си я като една от онези срещи, след които нещо в мен, завинаги се променя, преобръща представите ми за невъзможното възможно, или преживяното задълго ме държи в студената си хватка. Денят пред мен се очертаваше сив и бездиханен. Задръстен от бензиновите изпарения и монотонността на повтарящо се ежедневие. Един от дните, в които сутрините ухаят на топъл кроасан и силно кафе, а на мен ми се иска да съм у дома в уюта на познати мисли и разхвърляни планове. Вървях по гладкия...
28.10.2014
Избирам да съм силует на разсъмване, за да хвана нощта за ръка и да тичам с нея по мокрия, сив калдъръм, без посока. Да съм мирис на есен, непоканен пристигнал с южняка, за да роши короните на дърветата. Да съм шарен килим изтъкан от невидими нишки вплели преди и сега. Да съм вик премълчан в тишината, да заспивам с изгрева и сънена да пресичам плътната граница на светлината. Да съм само сълза неизплакана или водопад от неизречени спомени. Да съм скъсана струна, в края на нотния лист, да сънувам с широко отворени в тъмното зеници. Да броя наобратно звездите, когато...
13.10.2014
Денят потъна бавно в мек килим от шарен листопад. Изпрати залеза и легна върху постеля от ухаещи на прецъфтяла мащерка срещи. Наситената дреха на есента се сплете в аромат от топла вечер и песните на сънени птици. В далечината се провикна кукумявка, нощта приглади гънките на планината и разбърка треперещите светлини на скритото в боровете селце. Есенно, време за спомени и преподреждане на летни разговори. Обърнах са назад, за да прегледам вече случилото се, да се сбогувам с лятото и да тръгна някъде окъпана във топли цветове, да преживея летните завръщания, да се смиря пред есента. …Лятото ме кара да...
