24.09.2014
Разхождам се бавно по криволичещата нагоре алея. Денят ме приема в покоите си. Усещам се, свежа, сигурна, топла, отпусната, като есенна ласка. Загърната в меката прегръдка на виолетов шал, обута в зелени гумени ботуши, крачейки по килим от отронени спомени. Лъчите на септемврийското топло пробиват мъглата и чертаят забавни линии, следвам посокaта им и се усмихвам на играта, която сама започнах. Мълчаливо разговорям с мислите на хората. Заглеждам се в блуждаещите им погледи, които бързо отместват, от страх да не бъдат разкрити. Отнасят тайните със себе си, затворени в плътни пъшкули от предразсъдъци. Разминавам се с минувачи. Забързани, крачещи в...
16.09.2014
Разчупих бисквитката и по масата се посипаха канелени трохи. Така посрещам поредното утро, опаковано в слепени мисли, сред аромат на свежест и кафе, и шум от тичаща улица. Всяка истинска история започва, като забавление. Усмихвам се, подскачайки наум, от крак на крак, прегръщам с поглед бели перца, откъснати от кожуха на дебели облаци, и си казвам – това е добро начало. Нямам ясна представа как ще продължи всичко, но щастието е запълнило пространството и не намирам причина да се противопоставя. Прелиствам невидими решения и ги нагласям в дебелата книга на настоящето. Рисувам красиви сюжети, върху парченца скъсано настояще, докато тънките...
29.08.2014
Знам, че точно сега, чуваш смехът на звездите, докато къпят коси в огледалната повърхност на нощното езеро. Ти знаеш, че в същото време, аз гледам нагоре и търся съня си, забравен сред тъжна мелодия от пухкави ноти. Усещаш ли пулсът ми, затичан в нощта, преди бурята, тихо е, някак притеснително тихо. Ще отмине, повтарям си, и тази буря ще свърши. Ще остави след себе си, само чиста роса и разплакано утро. То ще ме чака с чаша топло кафе, приседнало в края на кея. Знам, че точно сега, заключваш щъркели, виещи ято в обратна посока на топлото, вече отминало...
13.08.2014
Влюбих се в стъпките оставени от времето, пред прага на дома от цветни спомени. Научих се да ги познавам, а те да стигат все до този праг. Седя удобно сгушена в стол изплетен от тръстикови посоки. Облечена в дантелено очакване, родено в емоции от нежно бяла пяна. Прохладно е и пясъчно мечтателно. Дали да тръгвам или да остана на брега за дълго. Решавам спора с настоящето, като дете. Подхвърлям мислена монета и без да се обръщам знам, че ще остана. Имам недовършен разговор с едно море, полегнало под пухкавите облаци, надвикващо се с птиците, съблечено от пръстите на вятъра, оставено...
01.08.2014
Утрото жужеше, приятно монотонно, почти мълчаливо в унисон със събуждащата се планина. Росата ухаеше на наивно лято, на билки и завръщане. В ниското рошавото село бързаше за среща с юлското безгрижие. Закачливото подрънкване на хлопки танцуваше плавно, с гласовете от съседните дворове, после тичаше по баирите и се връщаше, за да си отдъхне под камбанарията на малката, бяла църква. Нищо не се е променило, а дори да беше, за мен тук всичко си остава същото, грижливо завито в мъгла от носталгия, разговори, звуци, истории. Отпуснах пръсти по чашата с ароматно кафе, за да усетя топлината й, подейства ми събуждащо. Понаместих...
11.07.2014
Пясъчно сънени спомени стъпват в следите от минали вечери, докато слънцето търка очи, сплита коси и се подготвя за лятно пътуване. На няколко преки оттук, утрото раздава парченца надежда, завързани със синя, шифонена панделка. Натрошени мидени сърца се лепят по мокрите ми стъпала, за да започнат своето еднодневно приключение към неизвестното. Очите ми изморени от тичане по гладката сцена, на слънчеви зайчета и кресливи чайки, се превръщат във въздъхнали мисли, оставили отпечатък по прозрачната повърхност, като дъх върху огледало. Морето изглежда примирено, а това ми дава спокойствието на очакваното и предвидимото. Винаги е добре да знам какво има зад ъгъла,...
23.06.2014
Тихо е. Беше ли толкова тихо, преди минути или неспирното топуркане на мислите в главата ми създават усещане за постоянен шум в тишината. Времето между 3 и 5 сутринта, онази част от настоящето, в която съм толкова близо до себе си, че чувам спора на собствените си неродени противоречия. Навън морето диша yморено, а сетне спира, за да послуша равната песен на щурците, скрити в тъмното на маслиновите дървета. Повтарящо се шумолене от пясъчната тафта на танцуващи по брега сенки, аромат на лавандула, предчувствие за лято и свежест. Лятото ме променя. Прави ме въздушна, безплътна, трепераща, спокойна, като лунна пътека....
