56585

Categories for

wreck3

Неизпратено

08.06.2014

Дали да ти пиша писмо? Никое време, а аз водя дълги разговори наум, тихо седнала, по средата на живия град, леко объркана, сякаш чакам, всъщност просто попивам емоции. Дали да ти пиша писмо, а дали да оставя в него сълзите, размазали смисълът в края на редовете. Да избирам ли думи, които после да подредя или като струни, тънки в нощта, да ги оставя, просто да влязат в съня ти. Дали да търся или да очаквам утеха, от студената страницата, пропита от бяло безсмислие, или с въздишка да срещна деня, преоблечена като празна луна, омотана в лилаво, увиснала на ръба, дето...

прочети повече


OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Един ден само от думи

24.05.2014

Днес искам да спра, да затворя очи и да задържа дъхът си много дълго. Да се обърна навътре към себе си, защото никое пътуване не започва, ако не спреш и не си спомниш… Беше отдавна, дори не помня точно колко, а и думите сега са по-различни, несигурно кацнали по въжета оплели се в настоящето. Мисля си, кога за първи път се спрях в страниците плахо написани и някъде между редовете, без да търся, намерих себе си? Не беше отдавна, защото всеки текст е начало, което още не е започнало, пътуване без ясна цел, признание без прошка. Днес искам да се...

прочети повече


AFRICA.

Искам пак

04.05.2014

Искам пак да съм рохка земя, за да могат от мен да поникнат цветя. Да направя букет от душата им и да пиша с листенца леко подхвърлени, точно преди в мислите ми да влезе вятърът. Да нанижа в тънка въздишка по капка от аромата им и да напръскам с тях утрото, за да ухае на спомени. Дълго време бях само скала и с морето деляхме небе и носталгия. Чакахме птиците, за да ги разпитаме и да потърсим криле, да последваме полета. Нямахме собствени, а забравените на пясъка не ни бяха по мярка. Искам пак да те търся, да не съм...

прочети повече


spring_rain_by_proxile

Това, което търсиш, търси теб…

25.04.2014

И тази нощ небето тихо плака. И тази нощ, поредна, пред погледа на хиляди, угаснали звезди потърсих в спомена утеха. И тази нощ небето се превърна в извор, вода подгонена във тъмното, повлякла след себе си нощта. Сълзите й се стичаха унесено по клоните, облекли чиста,  пролетна премяна. Ръцете й обгръщаха в прегръдка вятъра, за да го спрат, да поговорят или просто да поспорят за техни си неща. Попиваха в земята топла, покрита с тънка пелена от спомени за разговори, прекъснати във нищото. Пълзяха сенките, докато мокреха прашни фасади, облегнали се на границата на тъмното с деня. И тази нощ...

прочети повече


Morsko

Бяло мълчание

13.04.2014

Време, тиктакане, тихо е. Утро, пропукване, виждам те. Тръпкаво, ледено, мислено. Ден като всички, различно е. Тръгвам, пътувам, обръщам се. Гледаш ме, смеем се, облачно. Дъжд по страните, премисляно. Спомени, в нишки оплетени, думи, мълчание, стихове. Бурна вода от сълзите ми, топли ръце, недокоснати. В белите нощи се къпя, спя под звездите запалени, косите си сплитам в снопове лунни мечтания. Сутрин се будя пречистена. Сменям картини, пренареждам подробности, правя си записки, все едно ще забравя. Топло усещане, пясъчно. Слънчеви зайчета, тичат през синьото. Счупени цветни стъкла, разпилени в посоки объркани. Завивка от бяло мълчание, песен без музика, стих без очакване.


champs morning HR

Разминаване в линии

01.04.2014

Крайности, ежедневие, спорни представи, неразбиране… делнично. Чаша, усмивка, очи, шепот. Начало на нощ или само начало. Свян, трепет, шум от вълнение позабравено, досега на съседната маса притихнало. Улици, разминаване в линии, лица, животи, минувачи, светлини. Спънати прагове  в нощната спешност на неизвестното. Търсене в мрака, погълнал на бялото смисълът, устни потрепващи в стих, недописан. Тиха мелодия, криволичеща. Късни  въздишки, пратени в края на пролетно равноденствие. Пропукани мисли, наперени бели цветчета в поле от необрани желания.  Да съм търсеща съм орисана, да съм светла, прозрачна и облачна. Да ухая на пролет, на кафе със канела, на щастие, на пътуване към неизвестното. Да...

прочети повече


late_summer_field-t2

Ако не е достатъчно…

15.03.2014

Призори ще събудя приспаните мои надежди, увехтели от трудното чакане, уморени от дългото нетърпение. Ще се спусна по лунна пътека сред поле от нацъфтели, пролетни минзухари и ще газя тревата, негазена. Ще се свия в окото на птица, за да търся зрънцето любов, непотърсено. Ще се нося по-лека от вятъра и ще прегръщам нозете му боси. Ще заспя до реката от спомени и ще чакам да мине и моята приказка, неразказана. После ще вляза пречистена, ще се къпя в косите й ледени и ще пия вода, ненапита. Ако и това не е достатъчно, ако празното в мислите, в спомена, в...

прочети повече