57249

Categories for

loneliness.sea

Дреха ушита от спомени

04.03.2014

Дъждовните капки танцуваха леко, безплътно до болка, върху разплакани облаци насъбрана утеха. Часовете преди залеза, трудно време. Време за разговор със себе си. Най-трудния, непрекъснат разговор, лутащ се и на моменти нереално досаден. Толкова много спомени разпилях, оставих ги да се носят с вятъра, а сега ги събирам само за себе си, като накъсани парченца от неизпратено писмо. Първо ги подредих, преразгледах, разбърках ги, пренаписах, уморена се губех в прегръдката им, събуждах се тичаща в сънища от илюзии. Сега ще поседна за миг на скалите впили зъби в морето, ще погледам и ще потъна в очите на чайките, малки точици...

прочети повече


2014-01-11 12.10.16

Времето никога не умира

21.02.2014

Тази сутрин ми се иска да изляза и да поздравя всички, да се усмихна и да прегърна утрото. Да завия зад ъгъла без да търся причина да съм щастлива. Да докосна за сбогом нощта и да си обещаем… очакване. Да остана лека и тиха, за да не събудя времето, което напоследък обича да си поспива. След това да се срещна с хората, да съм дълго загледана в тях и да им кажа, че всичко ще се подреди, ще могат отново да се усмихват, дори сега изобщо да не вярват в това. Иска ми се да им го кажа, така че...

прочети повече


da86bcd7fc1f4b04c51e43b4ef337459-d4zd8hn

Салата от домати със сирене

12.02.2014

Разходката сред слънчевите февруарски усмивки, притичващи в парка, ме хвана за ръка и без уговорка ме поведе в спомените към дните, когато бях щастлива. Дни изпълнени с цветни и разчорлени истории, моите собствени истории. Писани, пренаписвани, смачквани, хвърляни, изоставяни, свити в ъгъла на гонещото се с времето ежедневие, самотни, премисляни, недописани… Чувствам се добре в компанията на своите истории, прелиствам ги, разглеждам, препрочитам, усмирявам. И малко тъжна се чувствам, защото препрочитам важните, доволна, че не са много, защото не се знае колко дълго мога да съм изгубена в тъгата. Докато се шляех необезпокоявана из мислите разбрах, че важните за мен...

прочети повече


one-summer-night-with-fireflies-jane-schnetlage

Ураган от пеперудени криле

08.02.2014

Три състояния събрани върху салфетка. Замислено, меланхолично… Нощта пристъпваше, рисувайки в тъмносиньо забързаните делнични истории. Отвън, на шумната и премръзнала улица, ветровете се караха захапали крайчето на заблудена сянка. Беше времето, когато светлината се смалява в малка точица, притихнала в окото на врабче и идва ред на границата с тъмнината, промушваща се през иглено ухо, за да приспи светът и всичко светло в него. Времето, когато на скритото в ъгъла сепаре, до мен се настаняват без покана, въпросите, които нямат отговор. Събрани до един върху надраскана салфетка. Очакващи, изискващи, нетърпеливи да се присмеят на всеки опит за логично обяснение. Така...

прочети повече


Sleeping-Beauty

Долу ръцете от приказките!

30.01.2014

… След дълъг и много дълбок сън, Времето се събуди и потърка нетърпеливо очи. Огледа се наляво и надясно и видя единствено Нищото, да седи по диагонал на улицата и отегчено да хвърля малки камъчета в една кална пряспа. Зачуди се Времето какво се е случило, че всичко е толкова пусто, студено и нарисувано в сиво, и само едно Нищо се мотае, за да не е съвсем безнадеждна картината… Така, може да започне неразказаната приказка за времето, в което живеем и “нищото”, към което сме се запътили. Започнах да пиша този текст, след като попаднах на разговор в едно сутрешно...

прочети повече


misty-park

Лесно ли е да събудиш мъглата?

15.01.2014

На залез, денят старателно напудряше закъснелите облаци, преди да вдигне завесата за ново начало, по-тъмно, гъсто и лепкаво от катран, но начало. На безформена сцена скована от минало и настояще, скалъпен монолог притеснено  потропваше от крак на крак. Тъжно представление, пренаписвано до безпаметност, а трябваше да има смисъл в думите, захвърлени в угасващите ноти на заспиващ в мъглата ден. Най-странно е, че продължавам да търся път в нищото, където дори стъпките се губят безгласни. Опитвам се да остана себе си, докато ти се опитваш да ме нарисуваш, а после да скъсаш рисунката, защото не ти харесва това, което виждаш на...

прочети повече


steps in sand

Когато нещо си отива…

12.01.2014

Накъдето и да погледна ме следваха едни и същи очи, повече студени, безразлични, дори цинични, както не бях свикнала да ги виждам. Дълга въздишка се откъсна и потъна обвита в аромат от ванилова свещ. Спомените се оплетоха в тънка нишка от невидима болка – танцуваща балерина с дантелена пачка и порцеланово бяло лице, подскачаше по тънко въже от откраднати мигове. Как изглежда болката? В стаята без покана нахлуха обещания, клетви, мечти – Помниш ли? Когато обещах… Исках, но не можех да чакам… Всичко продължава, какво толкова… забраних им да разговарят помежду си, забраних и на себе си да ги слушам....

прочети повече